Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Дейвид Балдачи

Оригинално заглавие: Zero Day, 2011.

Преводач: Веселин Лаптев

Корица: Николай Пекарев, мека.

Година на изданието: 2012

Страници: 416

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

  Доста години минаха, откакто във видинската библиотека набарах книги на Том Кланси, помня, че ми харесаха, но тогава бях твърдо всеяден (чак езотерика четях, брррр :(). По-късно някак се разделихме с тоя жанр, потопих се във фантастиката, сетне в университета четях почти само исторически книги, а после създадох блога, но около него така и не почнах пак да чета трилъри – изключвам романите на Стивън Кинг, трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон… може би романите на Сомоса, макар те да не са точно трилъри… в общи линии броени заглавия сред близо 1400 ревюта (дам, в неделя Книголандия става на 7 години, кога минаха… :)).

 11007587  Но преди дни реших, че трябва да се помиря с трилърите, както алкохоликът се помирява с водата. Отде дойде това решение не мога съвсем да кажа, по малко влияние на приятели, прекалена умора вечерно време (следствие на която по-сериозните книги, които се опитвам да чета, ме приспиват прекалено бързо), нужда от отпускане. А пряк подтик се оказа Ерик-Еманюел Шмит (ха!), който в сборника си „Мечтателката от Остенде“ има един чудесен разказ – „Лоши четива“ – в който описва надменен професор, който чете само сериозна нехудожествена литература, и се присмива на своя близка, която си купува солиден трилър за общата им почивка; тя го предизвиква да го зачете и несретникът се оказва впримчен в книгата, която като неопитен читател започва да проектира върху реалността. И така, бях в рейса за Видин и внезапно реших, че искам да прочета няколко трилъра. Допитах се за съвет и съм струпал една добра купчинка от нас. Първата беше „Ден нула“ на вездесъщия Дейвид Балдачи.

 19054808 Разбира се, няма да сядам да разчепквам подробно книгата, по дяволите. Допадна ми нейната енергия – равномерно развиващо се действие, начеващо с жестоко убийство на цяло семейство (даже ненужно жестоко, без отношение към сюжета натам) и забъркването на специалния агент Джон Пулър в разследването му. По случайност се оказа, че това е първата книга с този герой, та Балдачи обърна доста внимание на семейната му драма с баща му, военен герой, и брат му, гениален учен, осъден за национално предателство. Разследването му върви успоредно с флирта с местна полицайка, а малкото градче крие достатъчно тайни. Допадна ми силната екологична линия – въгледобивът е описан в цялата му грозота, проследени са последствията за здравето на населението, методите, които унищожават природата, корупцията и надлъгването със здравните власти, и прочие. На равни интервали някой се опитваше да убие Пулър, той се измъкваше на косъм, докато убийството оставаше все така неясно… докато в един момент Балдачи сякаш натисна копче и интензитетът внезапно скочи до небето. Началното мистериозно престъпление внезапно се оказа само дребна прелюдия към коварна ядрена заплаха (не е спойлер, на корицата има атомна гъба!), която се спотайва тихо точно там, в тихата американска провинция…

   Именно с това внезапно развитие Балдачи успя да ме спечели. Бях скептичен, няма как, и първите 300 странички сякаш потвърдиха очакването ми, че книгата ще тече леко, но безинтересно – и все пак отчитам, че подготовката за края бе важна и сред предните страници бяха нахвърляни достатъчно елементи, които в края да се споят в едно. Доволен съм, ще чета и други негови книги.

    Сега продължавам с Джеймс Ролинс, а в купчината са още Матю Райли, Клайв Къслър, Лий Чайлд и Стивън Гулд, задължително ще си набавя и Нелсън Демил.