Обичам книги за книжарници – след сантименталното бижу „Книжарничката на острова“ на Габриел Зевин и практичната истинска история в „Моята прекрасна книжарничка“ на Петра Хартлиб обаче ми се искаше нещо различно. И го открих в „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ на Робин Слоун – книга, за която Мила Ташева ми говори от поне две години, а Захари Карабашлиев харесвал даже от повече, както се оказа сетне. А след като разбрах, че прекрасната преводачка Паулина Мичева също има слабост към нея и би я превела с удоволствие… е, беше лесно да се реша да действаме. Още повече че навих чудесника Стоян Атанасов да направи корица, която да се конкурира купищата хубави чужди – и мисля, че се справи на 100% – толкова, че реализирахме и другата златна хрумка на Мила да вмъкнем в книгата плакат с корицата като малък бонус за читателите.
Защо избрах да излезе точно през декември, в големия сеир? Защото ми е писнало от войната за четенето на хартия или на електронен четец – едните се позовават на аромата и тактилното удоволствие, другите на удобството и лекотата в раницата. Ами прави са и двете страни – и няма място за противопоставяне. Точно в „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ Слоун обединява с лекота и хартията, и дигиталното – защото е важно четенето, не носителят, чрез който то се случва. Затова и в книгата има както традиционна книжарница с рафтове, протягащи се до тавана, така и високи технологии, сложни програми и използване на огромни системни ресурси за решаване на книжни загадки. Сблъсък между минало и модерност – и от него печелят читателите.
Сюжетът накратко. Едно момче, Клей Джанън, с вкус към модерните технологии, решава спонтанно да започне работа в малката книжарничка на мистър Пенумбра. Задълженията му са прости – да стои нощем в нея, когато едва ли ще мине нормален човек, но като цяло това не е книжарница за нормални хора, макар че го има обичайния набор популярни книги. Но магията на мястото се крие в скритите нависоко сред сенките мистериозни книги, изписани с неразбираем шифър. Те не се продават, а се дават за четене на членове на създадено преди векове тайно общество. Джанън се оказва в небрано лозе – има забрана да се рови в тези книги, но го човърка любопитство. Възползвайки се от уменията си с компютрите, той въвежда в база данни запазените архиви на заеманите книги… и пред очите му за кратко време се визуализира голяма тайна, за която членовете на обществото отдават години и години от живота си. И приключението започва.
Пенумбра изчезва, а Джанън се оказва замесен в загадка, която носи както полъха на мрачна древност, така и очарованието на модерността – намесени са стари и много скъпи шрифтове, огромни сървъри и изчислителна мощ, гении от Силициевата долина, консервативни членове на ордена, тайни, преследвания, бягства, всички приключенски елементи, но с добавено книжно очарование. Книгата се чете на един дъх, а краят има достатъчно изненадващ обрат, за да оправдае идеята зад тая чалната хартиено-дигитална сплав.
В крайна сметка „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ е удоволствие и за отдадени на дебелите томове читатели, и за тези, които винаги носят четец в раницата си и го вадят постоянно, за да минат по няколко странички. Гордея се с тази книга и съм благодарен на всички, които дадоха своя принос, посочил съм ги горе, като ще добавя и редакцията на Ганка Филиповска. Като цяло едни книжни хора седнаха и си направиха книга, която да ги радва и която да сложат с радост в библиотеките си… какво повече?