Имах честта да говоря пред студенти от УНИБИТ по случай днешния празник на книгата. Избрах тема, която според мен ги засяга най-пряко – струва ли си да се работи в тоя забравен от всички книжен бранш, във времена, когато книгата май е в губеща позиция. Честно написах кривините на този занаят в общ план, но после и поразсъждавах защо това за мен е най-добрата възможна професия за хора, обичащи четенето и книгите. Тази година не ми се пишеше още една статия за празника, нещата не са се променили хич, но все пак ставам все по-оптимистично настроен, защото според мен това, което ме вълнува, май започва да вълнува страшно много хора. Представям ви какво преди малко чуха студентите, а като бонус – мненията на двама видни представители на бранша – преводачката и издател („ICU“) Невена Дишлиева-Кръстева и книжния блогър и работещ за „БГ Книг@“ Георги Вълков.

   Снимките са от включването на изд. „Deja Book“ в днешната инициатива „#Bookcrossing234 – Пусни книга на свобода за Деня на книгата – 23 април“.

Книгоиздаване ли е, да го опишеш…

    Книгоиздаването ви тегли, а? Романтика – четете си книги в работата, откривате с лекота нови талантливи български автори, в ръцете ви сами се влизат следващите хитови преводни, четете любимите си автори преди всички останали… Лека, удобна работа, без студ зимъска и без излишно напрягане в жегата лятоска. Нали така?

    А за парите помислихте ли? Не плащат много в книжния бранш, не плащат. Дори често ще ви вземат на безплатен стаж по възможност, или пък ще ви осигуряват на колкото се може по-малка сума. Ще ви тикнат да правите нещо, което не искате – примерно да четете неотличими един от друг езотерични автори или женски романи със сърцераздирателни драми в тях. Четене си е, вярно, ама не съвсем, от мен ще го знаете.

    Гъвкаво работно време? Забравете за това. По-негъвкаво няма да намерите. Защото най-често време за четене в офиса няма. Там се срещате с автори, преводачи, редактори, коректори, с кого ли не, особено в големите издателства потокът е непрестанен през целия ден, а българинът пише здраво – и мечтае да бъде издаден бързо, безпроблемно и срещу добър аванс по възможност. Ще четете вечерно време, вместо да се виждате с приятели. Ще четете нощем, рано сутрин, понякога, ако не внимавате, ще се окаже, че четете само за работата, а някъде онова автентичното четене за удоволствие е останало на много заден план.

    А може и изобщо да не четете? Административна работа колкото щеш, документацията е цял океан, а дори само разглеждането на каталозите може да ви докара до нервна криза. Преговорите за права, в които ние молим, а те ни отрязват, са още едно удоволствие, което няма да ви отмине. А ако попаднете на добър шеф, но лош мениджър, жална ви майка – хаосът е неописуем.  А ако, да ви се не случва, издателството има нужда да кандидатства по проекти – ето тогава ще видите какво значи пълно забатачване

    Ако мислите да превеждате, редактирате или коригирате – дано сте дебелокожи. От критики и неразбиране ще ви се изправят косите.

    Накратко – защо ви е да се занимавате с книгоиздаване? Така и така всички казват, че вече никой не чете, нали така?

   ––-

    Ще ви кажа защо аз искам – защото въпреки всичко казано досега, това е най-страхотната работа на света!

    Не ми вярвате? Е, разбираемо е. Но чуйте това:

   Парите не са много, така си е, но далеч не са най-важното. Могат да са достатъчно, а в някои издателства срещу здрава работа могат направо да са си прилични. Вярно, романтичните времена, когато книги са се продавали с тирове, а с един тираж се е купувал апартамент в София, са отдавна отминали, но още ги има страхотните моменти, когато книга, която сте открили, е заляла книжарниците и предизвиква читетелски възторг. И от това да има пряка полза.

    А панаирите? Да, там доста се носи, хамалогията си е здрава и неизкоренима част от бранша, воглаве с кашоните от банани, но пък удоволствието да разположите щанда си, да сложите добрите книги най-отпред, а не чак толкова добрите – отзад (някои дори деликатно може да скриете под щанда, разбира се). И да говорите по цял ден с други читатели, да ги насочвате към точно тази книга, в която ще се влюбят, към този автор, без когото ще се чудят как са живели досега… Неописуемо е това усещане.

    Трупате читави приятели – това може да ви се струва като даденост, но съм работил какво ли не и мога смело да кажа, че нийде няма толкова свястни хора, както сред читателите, независимо от тяхната професия. А да работиш в книгоиздаването е един чудесен начин да се оградиш с такива хора. Банално, но крайно важно – хората около теб да те вдъхновяват да се развиваш. Нямаше шанс да съм тук сега, ако не беше опората на приятел и колега като Александър Кръстев от сайта „Аз чета“.

    Достъпът до книги си е също важно нещо. Не е малко – аз и, сигурен съм, мнозина от вас искат да четат повече, отколкото имат възможност, освен ако не използват алтернативни и шшшшшшттт… забранени уж за споменаване сайтове. Удоволствието да откриеш нова страхотна книга, да си първият в България, който я чете, да я обгрижиш до излизането й по книжарниците е неописуемо, макар и да е свързано неразривно със страшно много работа, нерви и напрегнати моменти.

   Няма да продължавам, всеки открива страстта си на различно място. Сигурен съм, че тази зала са хората, от които има нужда книжният бранш, защото нещата са в криза, от която лесен излаз няма. Трябват ни хора като вас, които са готови да горят в книгите и четенето.

    Всичко е възможно, повярвайте ми. От това да списвате блог като хоби – до това да ви поканят да работите в издателство, и то като читатели. После може да станете редактори и каквото още там желаете. Може да създадете своя книжарница от нищото, но после му мислете, с тия борси, куриери и недоразбрали клиенти мира няма да имате. Може дори да изучите тоя славен занаят, за да създадете свое издателство, за да си чупите по-ефективно главата – като мен 🙂

    Но най-важното според мен е да не спирате да обичате книгите и четенето, да не спирате да откривате нови и нови чудесни заглавия и да ги споделяте с околните. Да не спирате да изграждате себе си, да се издигате все по-нависоко върху виртуална и реална купчина прочетени книги.

    Това е. Честит празник и ви благодаря за търпението да чуете тези лелейни слова 🙂

  –

    А ето и какво написаха по темата спомените в началото славни читатели:

   Невена:

Обожавам:
– вълнението да намериш своята книга. Мига, в който затваряш последната страница и усещаш, че място няма да си намериш, докато не видиш тази книга издадена. И не спиш, и отсъстваш от живота си, защото си се фиксирал в конкретна цел и тя предопределя действията и решенията ти; 
– живота като съвкупност от книгите, в които си влюбен;
– първото писмо до агента: Dear N., I noticed this title in your backlist… и цялата отприщила се кореспонденция, насладата, докато обосноваваш избора си, докато го защитаваш;
– трепета, с който чакаш да приемат офертата ти и еуфорията, ако отговорът е положителен;
– всеки един етап от процеса на раждане на книгата – бавно, с мъки, с колебания и страх, но с дълбокото вътрешно усещане, че знаеш какво правиш; всеки избор; повечето от хората, с които се срещаш, докато правиш стъпка след стъпка: автор, преводач, художник, страньор, печатар…

Ненавиждам:
– търговската страна на въпроса – това, че книгите, трябва да се продават, ако искаш да те има като издател. Иска ми се да подаря любимите си книги на всички.
– невъзможността на Автора да се раздели с текста си. Неспособността да се погледне отстрани – в повечето случаи. Това го прави капризен, подозрителен.

    Жоро:

Обичам: 
1) Странирането, понеже основите (винаги) са еднакви и страниращият променя само малки детайли, но всъщност е голямо удоволствие това. Още не съм се научил да го обяснявам на хората.
2) Обсъждането около някоя книга, точно преди да се пусне за печат, търсенето на грешки в анотацията (всеки преглежда поне по веднъж).
3) Работното място, което е заобиколено от книги. Естествено, не вярвам във всички, но наличието на някои любими е достатъчно.
4) Възможността да работиш в екип от хора, които горят за четене и книги. Да видиш някого как изпада в наркотично опиянение, докато мирише екземпляр от новото пале, отначало е само забавно, после става и одухотворяващо.
5) Мъдренето на идеи как да се представи книгата, какво да се направи за нея, къде да се изпрати и прочее. Креативност и тъй нататък.

Не ми харесва:
1) Всички „преводачи, редактори и прочее“, които не се отнасят сериозно към работата си и претупват нещата. 
2) Когато книготърговците са простаци.
3) Писатели, които сляпо вярват, че са най-великите, а реално са пълни дебили и не могат да съшият една страница стилистично привлекателен текст. ) И най-непоносимо ми е, че обикновено са хора, които не четат (достатъчно).