Азимов и Силвърбърг са достатъчно популярни имена поотделно, но заедно не може да се каже, че са съумели да изградят нещо запомнящо се.
“Дете на времето” разказва за малко неандерталче, което е пренесено в нашия свят с машина на времето. В началото то е малко неугледно зверче, но постепенно с много грижи то се научава на всичко, което умеят човешките деца на неговата възраст, с което се оборват теориите, че те са били примитивен клон на сапиенсите. Паралелно се движи и действие с неговото племе, което бяга от нахлулите Други – нашите генетични предци.
Но това не е роман за детето или племето му. Това е роман за майчината любов, която може да се пребори с всичко. Медицинската сестра мис Фелоуз, която е наета да се грижи за детето, преминава пълния път от отвращение към безумна грижа за него, до степен, че се опълчва срещу целия свят, за да го защити.
Преслав от “Литературата днес” ме предупреди, че книгата е детска и няма да ми допадне, оказа се прав.
