Да пишеш за Селинджър е като ходене по тънък лед – сигурно само религията, правата на хомосексуалистите, ваксините и някой и друг паметник будят повече спорове, особено сред близките ми приятели, част от които са фанатични поклонници на писателя, декларират, че непрестанно го препрочитат, и да ви кажа, май не лъжат, има някакъв особен блясък в очите им, когато го казват. Признавам, харесва ми да ги дразня, след като определено не съм почитател на „Спасителят в ръжта“, което само по себе си пак буди някакви странни реакции, още си спомням как един типаж заяви, че нямам право да казвам каквото и да е за книги, щом не харесвам точно тази. Е, ще да го разочаровам. Все пак упоритостта ми не е абсолютна и на последния базар на книгата си купих всичко налично на щанда на „Дамян Яков“ – „Девет разказа“, „По-горе билото, майстори! Сиймор: Запознаване“ и „Франи и Зуи“. Очаквах нещо силно, особено след като до голяма степен оня сборник – “Три ранни разказа” – ми допадна.
Да, харесаха ми. Не са нещото, което ще препрочитам пак и пак, опивайки се от прямотата на прозата, от светкавичното въвеждане в действието, от усещането за убийствена, кинематографична реалистичност – но точно заради тези неща и си промених мнението напълно. Селинджър е чудесен майстор, което, съзнавам, в момента провокира повдигане на вежди, иронични усмивки и дори по някое саркастично „Откри Америка!“. Няма лошо, отдавна разбрах, че не може да си прочел всичко навреме, нито да си запознат с всеки любим писател на някого друг – дори това в очите на този „някого“ да е кощунство.
Има и още нещо. След като прочетох сборника, потърсих още информация за него, нормално. И попаднах, разбира се, на оня предговор на Клео Протохристова, който така дисекцира тия разкази, че, честно казано, ми уби всичкото удоволствие от четенето. Но ще да е важно да се пише така, да се изследват корените на всяка дума в разказите, да се наблюдават подробно и под лупа, да се дирят всички връзки, предпоставки, значения и скрити дълбини.
Та в крайна сметка трябва да се чете Селинжър. Пък който иска да го превръща в библия и свещен обект. Аз ще пропусна – чукча читател, но не поклонник.
Вижте какво е написал човек, който истински обича и се прекланя пред писателя – „Книжен Жор“, още един хубав текст има в „Епистоларности“.
От същия автор
От същите жанрове
