Няма да забравя как четях „Z-та световна война“ на четеца си далеч преди излизането ѝ на български – не беше редактирана още, но нямах търпение да прочета това чудо в превода на Адриан Лазаровски, лека му пръст. А сетне дойде и изключителната корица на Петър Станимиров – и всичко бе чудесно чак до печалната екранизация, която навярно отказа мнозина да четат една смайваща книга. Защото Макс Брукс изобщо не беше написал книга за зомбита, а впечатляваща спекулативна фантастика с глобален обхват, без главен герой, и в крайна сметка, както написах в текста си тук, „гениална обрисувка на един полудял свят, скрита под лъскавата опаковка на поп културния феномен на хоръра.“ Затова и може да разберете нетърпението, с което чаках „Деволюция“.
Изненадата тук е, че Брукс е избрал точно обратния подход – от глобалното слиза към локалното, от книга с десетки главни герои тук са само двама, сред които се отличава една сприхава старица, която е преживяла разпадането на Югославия и проектира спомените от зловещата братоубийствена война върху ужаса, който се стоварва върху селището ѝ. А такова като него не сте виждали – хипермодерният проект Грийнлуп цели да обедини високите технологии с природата, място, достъпно за хора с дълбоки джобове и оптимизъм, че могат да живеят по различен и смислен начин далеч от всички останали. Само дето не са очаквали райската градина да се превърне в същински ад.
Както си личи от корицата, наблизо изригва вулкан, макар че той е само катализаторът на действието – единствената му функция е да хвърли цялата страна в хаос, да прекъсне комуникациите и пътищата и да даде време забравените от всички жители на Грийнлуп да се окажат истински изолирани. А в гората сред бягащите от вулкана животни се намират и едни други, в които някои вярват, други не – легендата за Голямата стъпка не показва признаци да отмира и Макс Брукс се възползва перфектно от нея. Защото Грейлуп се превръща в бойното поле на Четвъртата световна война – такава, каквато я е предвидил Айнщайн, водена с камъни и пръчки.
История за оцеляване на всяка цена срещу ужаса. Демонстрация как човешкото може за броени дни да се превърне в животинско – само да ти спрат тока и връзката с интернет. И храната силно да намалява. И нещо да иска да те изяде, разбира се. „Деволюция“ тече през дневника на една от жителките на селото, която от крехка дама, която подкрепя смирено своя опак съпруг, се превръща в боец по неволя. В типичния си стил Брукс накъсва действието със странични вметки, които доизясняват митологията за саскуоч, възможното и невъзможното около него, опитва се да стъпи на твърдата почва на „Ами ако…“, и дори въвежда един от американските президенти като заслужаващ доверие свидетел. И успява, според мен, особено с изненадващия край.
От същия автор
Още по темата
