Кой е казал, че науката прави света безинтересен?
Със сигурност някой лаик, защото всички страхове се подхранват от незнанието и нарочно поддържаното невежество.
Разбира се, че са нужни повече, колкото се може повече рационални научнопопулярни книги, насочени към младите – макар да е невъзможно да се противопоставят на перфидната религиозна пропаганда, прокарвана с детски преразкази на библията, хрисими картинки и историйки, раздавани безплатно учебни пособия и прочие, всичките служещи да пленят беззащитните умове на малчуганите чрез преработена с циничен фотошоп версия на често шокиращата същност на „свещената книга“ за християните. Тази коварна тактика дава чудесни резултати, също както рекламите на „Кока-кола“ и „Макдоналдс“ – от малки умовете се пристрастяват към нещо обективно ненужно, но не могат да се откажат от него по-късно. Повечето приемащи се за вярващи си остават и със „знанията“ от тия преработени книжки, защото да се чете с разбиране библията не се насърчава от църквата (вероятно защото е силно ефективно средство за създаване на атеисти, мисля си). Един цитат от Хитчънс ще е подходящ:
От друга страна, доказаната еволюционна теория е сложна, в това няма съмнение, и е трудно да бъде „смляна“, за да бъде разбираема от ранна възраст – лошото е, че в опита да бъде предадена по този начин често се създават грешни представи, които стават също толкова устойчиви, колкото идеята, че бог, пращаш потоп и избиващ безмилостно цялото население на планетата (родилки, деца, бебета в кюпа), е нещо морално. Подобни митове са примерно, че човек произлиза от маймуната, че хората са на върха на дървото на живота, че придобити през живота на едно поколение физически изменения автоматично могат да се предадат на следващото… е, не работят така нещата, дълбоко и неизразимо по-сложни са (вж.“ „Рибата в мен“ на Нийл Шубин, „Сенките на забравените прадеди“ на Карл Сейгън, „Опасната идея на Дарвин“ на Даниел Денет, „Геномът“ и „Червената царица“ на Мат Ридли, „Най-великото шоу на Земята“ и „Сказанието на прадедите“ на Ричард Докинс и др.)
„Диалог за Дарвин и еволюцията“ не е от ранга на тези книги, не се и цели в тази посока – по-скоро е кратък интелектуален разговор на тема поява и развитие на еволюционната теория. Самата форма на диалог предполага разкъсаността и непоследователността на поднесената информация, също така и липсата на особена задълбоченост. Хубаво е, че Паскал Пик отделя достатъчно внимание именно на посочените по-горе митове – това, което се „мисли“ за еволюция, а всъщност е просто фалшиво клише, което служи както за задоволяване на стремежа към повърхностни знания, така и дава мегдан на шумни и невежи креационисти и вярващи да си приписват успех в „борбата“ с еволюционната теория. Ето например както казва Пас за йерархичното подреждане на видовете, което изглежда толкова стройно и правилно… но всъщност не е много основателно:
Истинският проблем идва от това, че тя предполага вътрешен закон за живота, сякаш още от своето възникване той е имал за цел появата на човека. Такова виждане, произтичащо от западните митове, намираме в световните монотеистични религии и в много философски традиции на Запада. То е много устойчиво и в палеоантропологията.
Смятам, че „Диалог за Дарвин и еволюцията“ би била полезна за незапознати с еволюционната теория, с живота на Дарвин, Ламарк, Линей и другите светли умове, прокарали пътя към рационалното виждане на развитието на живота на планетата. За съжаление обаче книгата няма тоя вътрешен пламък, който например в „Най-великото шоу на Земята“ на Докинс гори буйно – вярвам, че книги на такава тематика трябва да вдъхновяват, да заразяват с красотата на вложените идеи… куриозно, но точно чрез емоционално впримчване може да се събуди траен интерес към рационално мислене. При мен поне точно така се получи със „Свят, населен с демони“ на Карл Сейгън… но това е друга история.
От същите жанрове
