Корица: Димитър Келбечев, мека.

Година на изданието: декември 2021 г.

Страници: 408

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Всъщност се справяхме много добре с тази любов, помислих си, любов на пресекулки.

Ozone.bg
Ozone.bg

   Да се върнем към 90-те, които ни се струват ей там, зад ъгъла, а всъщност средата на века е по-близо от тяхното начало. Но „Dirty Side“ на Кирил Нейков ни запраща някъде към края им, когато нещата ще да са поели към оправяне, но един смел младеж си вдига шапката и се втурва в ПРИКЛЮЧЕНИЕТО, онова, голямото, от приказките. Само че неговото е съвременно, балканско и много омацано – Dirty Side е надписът в миялното, където се слагат мръсните чинии, и романът е посветен на тази страна на нещата: скритата, обслужващата, истинската.

   Цанен като обслужващ персонал, героят се качва на един от онези огромни круизни кораби, които порят вълните на моретата и доминират пейзажа, когато акостират някъде. Още на мига е засмукан в дърти сайда на кораба, там, където цари мултиетническа мешавица, ставането е в 4 през нощта, а безмилостни мениджъри изискват да се работи по строги правила до отмала. Нейков ни развежда из този иначе скрит свят, в който всичко е малко – от заплащането до каютата, от мечтите до номерата за скатаване. Докато корабът се движи по своя курс през различни крайбрежни градове на Гърция, Италия, Франция, Испания, Мароко, Португалия, нашият герой се стреми да приема безропотно жребия си, който сам е избрал, да върши и най-долната работа достатъчно добре (освен една, от която се спасява благополучно по здравословни причини), опитва да се да слиза в колкото се може градове, да прави снимки, да придружава, когато може, еднотипните туристи в техните еднотипни екскурзии… и да праща картички на любимата си, една любов от разстояние, която е чистият контрапункт на мизерията, която го огражда. Нейков описва пространно скиците, с които работи и с които живее, разликите в манталитета на жителите на различни култури, близостта на балканските нрави, рисува вътрешността на кораба от кухните до отделението за отпадъци на чичо Митко  – на този кораб, на който присъствието на деца е забранено, за да не смущават почивката на гостите, обслужващият персонал поема тяхната роля в игри и закачки, за да оцелее някак си сред всичко, което го заобикаля. Или поне така Нейков го описва – с нестихваща ирония и стоицизъм към всичко около му.

   „Dirty Side“ е отломък от друго време и всяка внимателно поставена дума на Нейков затвърждава това. С лек, хъшлашки език, книгата звучи като автентичен мемоар, а не като внимателно градена история в продължение на девет години, както пише на задната корица. На моменти ми напомняше на „Чекмо“ на Момчил Николов, имаше тези спорадични шмекерски истории, но с уклон навътре, а не навън – Нейков показва един човек, решен да приеме всичко, което съдбата ще му запрати в лицето. И го прави – в името на пътуването и свободата, или поне тази нейна спорадична и отрудена версия.