Светът заслужава да бъде дисциплинарно овъглен

Как да спасиш света, като самият свят явно е проблем?

Инвеститорската фентъзи поредица „Сага за тъмните материи“ получава своя грандиозен завършек с „Дисциплинарно овъглен“, чудесно преведеното оригинално заглавие Dragonfired. Запознахме се с този чудат свят, подчинен наглед на сложни правила, а всъщност на съвсем простичка алчност, в „Оркономика“, а след това в „Личи син“ като по правило светът се оказа застрашен от неведомо зло, използващо изненадващо модерни и ефективни маркетингови стратегии. Но истински важното беше какво се случва с бандата главни герои, които от пълни с тайни саможиви несретници се превърнаха в познаващи се твърде добре взаимно познати – защото нищо не помага повече да възненавидиш някого от това да го опознаеш. И това може да доведе само до смесени резултати в целия диапазон от любов до омраза.

– Светът в наши дни се нуждае от все повече герои.
– Мне, на света са му нужни повече хора, на които да им пука и да са готови да се трудят усърдно за общото благо.

И ето ни в началото на последното голямо приключение, в което светът, разбира се, отново трябва да бъде спасен, но точно този свят видимо не го заслужава. Както и във втората част, и тук има няколкостотин страници леко тромаво встъпление, в което като цяло Пайк прави проверка на редиците – кой герой къде се намира, припомня как се е докарал до това положение и за какво всъщност се бори и от какво се страхува. Неочакваният им от никого успех в борбата с лича трябваше да е разпалил пожар, който да помете всичко гнило и да промени изцяло порочната икономическа система на Зем, вместо това е изтлял до бавно гаснеща жарава, защото сякаш нищо не може да бутне злото от власт, след като на голяма част от хората изобщо не им се занимава – познато, нали? И така крал Йохан най-спокойно си стои на трона, крои своите коварни кроежи, а единственият му проблем сякаш е неговата обсебена от драматични любовни романи кралица, която се вживява твърде много в техните страстни сюжети. И един дракон – онзи, който всички знаят къде се крие, и за който също всички знаят, че пази огромно съкровище – толкова огромно, че бизнесмените от цял Зем са инвестирали в него и не е пресилено да се каже, че това е най-солидният актив по цялата земя. И който дракон е започнал да извършва мистериозни и крайно разгорещени набези, които налагат вземането на мерки.

– Приличат ми на шайка опърпани мерзавци в скъпи доспехи – изръмжа той.
– Такива са професионалните герои – отбеляза Кесия.

Мерките, разбира се, включват използването на герои. А невидимото криво огледало на всяко геройство, както разбрахме от предните две книги, е инвеститорският интерес във всяка такава мисия. И тук няма как да не се обърне внимание на появата на „Варг“ ООД – „колаборация на най-изявените в сферата на бизнеса таланти от племената на Помрачените, обединени от общата цел да възвърнат богатствата, отнемани от народа им в продължение на векове, вследствие на плячкосванията на Гилдията на героите.“ Или с две думи – досегашните жертви се опитват да победят своите преследвачи в собствената им борсова игра. А някъде там ще се появи и гениалната идея за използването на дървесни гноми като вид изкуствен интелект, който може в миг да извършва сложни изчисления и да дава отговори на инвеститорски запитвания. Тази наглед странична линия е просто чудесна, като показва недвусмислено на какви пясъчни основи понякога се гради инвестирането.

Защото ако нещо знаем със сигурност за този свят, е, че добрите са всъщност зли, без сами да се считат за такива. Или както самият Пайк пише прямо: „Хората не целят да са етични. Те искат да вярват, че са етични, а ямата, зейнала между двете понятия, е пълна със скелети.“ И около този вездесъщ дракон и неговото огромно съкровище ще се развихри истински ураган от събития, който вече издига книгата до съвсем друго ниво, в което с всичка сила се проявява Четвъртият закон за вселенската ирония на Нове: „По силата на заместването планирането увеличава шансовете за непредвидени обстоятелства.“ А такива обстоятелства – с лопата да ги ринеш.

Трудно е на хората да повярват в такива работи, особено ако са истина.

А нашите главни герои, ще попитате. И те се оказват замесени, всеки по свой отличителен начин, като най-вече се отличава, разбира се, Горм, който преминава от самоокайващо се бездействие (още в началото го заварваме на наглед твърде проста мисия, сред която той „нямаше намерение да позволи усещането от скорошната победа да осуети едно отлично кисело настроение“) към яростна активност, в която се намесват нови и нови елементи от драконовото уравнение – като неочакван метод за контролиране на тези смайващи създания и чудноватия зехтин от огнени маслини, чието действие подозрително прилича на ефекта от драконов огън. Дали наистина има древен дракон, или всичко е само общосподелена удобна заблуда, колко е голямо съкровището, което пази, и какво всъщност е истина и какво не в миналото на Зем – всички тези въпроси получават крайно неочаквани отговори в завършека на книгата, където поредица обрати следват един след друг средно на всеки петдесетина страници. 

Затворих удовлетворен „Дисциплинарно овъглен“ – Дж. Закари Пайк наистина е създал една забавна, но и много замисляща история, в която с лекота могат да се открият податки и към нашия не твърде справедлив свят. Допадна ми силно как от една простичка наглед мисия нещата постоянно ескалираха все по-нагоре, за да стигнат до божествени (буквално) висини в края, когато всички изначално ясни постановки се оказаха фалшиви. А миналото на Зем се оказа много по-различно от това, което всички приемаха за даденост – което и се отрази на гранде финалето, в което на героите на Зем е възложена най-неочакваната мисия (някак ми напомняше на финала на „Играч първи, приготви се“ на Ърнест Клайн), която само ще отключи още по-страховити последствия. Тайни, скрити в други тайни, и всичко това се отразява постоянно на борсовите индекси – върху Зем са надвиснали кризи от всякакъв порядък и е ясно кой трябва да се погрижи за тях.

А аз се надявам да четем още много книги от Дж. Закари Пайк, определено различен писател с истински размах, дори от време на време да размахва твърде много страниците.