Рядко чета поезия, но понякога попадам на стихове, които ме докосват. Когато се появи идеята да направим стихосбирката на Белослава Димитрова, бях изненадан, но само една среща с нея ми бе достатъчна, за да пожелая да действаме. „Дивата природа“ вече няколко седмици е по книжарниците след чудесното си представяне, а аз искам да ви споделя няколко стихотворения от нея, които си харесах за себе си. Не съм човекът, който ще ги анализира, нито ще ги оценявам – доколкото това изобщо е възможно при поезията, разбира се.
Сърце
досега то беше спящо струпване
на мускулни клетки
но около 22-я ден една клетка
спонтанно се сви
възбуди съседните
предизвика верижна реакция
и целият съд започна да пулсира
необходими са животворна храна
и кислород към вените тънки като косми
нужни са ни повече запаси
за да бие 3 милиарда пъти
Произход на видовете
Той крещеше: Защо не се плодите
поставил съм ви в разкошни условия
защо Ми причинявате това
след като съм осигурил всичко
почти пълна свобода
също вашата родина
там откъдето сте
Те: Господарю на нас опитомените ни трябва
неволя за да ти дадем поколение отново
Дивата природа
застиналата богиня майка има мощ
мисля я като нещо живо
всички растения са приклекнали
животните са в очакване
гледат и не мърдат
този ритуал е важен
по-важен от живота
предстои потапяне във водите
всички се надяват
човешкият разум да изплува
окъпан и чист в светлина
да бъдем зелени или да умрем
От същите жанрове
