Светът на диваците е този с чистата първична власт, където оцеляват най-умелите, наркокартелите и отрядите на смъртта, диктаторите и силните мъже, терористичните атаки, гангстерските войни, племенните вражди, масовите убийства, масовите изнасилвания.
Светът на не толкова големите диваци – това е светът на чистата цивилизована власт, правителствата и армиите, мултинационалните корпорации и банките, нефтените компании, операциите „шок и ужас“, „смърт от небето“, геноцида, масовите икономически изнасилвания.
А Чон е наясно, че…
Това е един и същи свят.
Четох „Диваци“ на Дон Уинслоу още през февруари – успях както силно да се впечатля от този оголен до кост в първичността си трилър, така и да забравя да пиша за нея в блога, помните какво време беше. Сега я извадих и чинно си я препрочетох, защото ми се искаше нещо брутално и все пак поетично, а този откачен трилър е точно това – и си личи още от посвещението, което е лаконичното „Майната ви, изроди.“ Почти хайку, нали?
Разбира се, че сме шимпанзета. Ние сме въоръжени шимпанзета.
Уинслоу създава (или разказва за?) двама чудесни герои, които си противоречат във всичко, освен в умението да правят и да търгуват със страхотна трева – и да играят чудесно заедно волейбол, допълнителна червена точка от мен. Единият, Бен, е мозъкът зад цялата операция, който харчи спечелените милиони в Третия свят за благородни каузи. Другият, Чон, е ножът, който се налага да се забива от време на време, а в тоя бизнес това е неизбежно. И все пак двамата са създали „справедлив“ нелегален бизнес, не ламтят за излишно много, а си поделят и вниманието, любовта и опустошителните оргазми на красива откачалка на име О.
Тя си мисли, че ще е много яко да има за любовник наркоман. Като приключи с чукането и няма да иска да има работа с него, просто ще подпира на стената в ъгъла. И точно тук е цялата трагедия. Накрая ще да ѝ омръзне и ще почне да се заниава с драмата на интервенциите, след това ще трябва да му ходи на посещения в рехабилитационния център през уикендите и когато накрая той излезе оттам, ще може да ходят заедно на терапевтични сеанси с бивши наркомани. Ще бъдат страшно сериозни и духовни, и вътре в нещата, докато най-накрая това не ѝ писне. После ще се захване с нещо друго.
Слънчевата Калифорния, която ги боготвори заради страхотните им смеси, обаче скоро ще им се окаже тясна, когато получават любезна подкана да предадат бизнеса си на мексикански картел и да почнат да работят за тях. Подканата е придружена с мотивиращо видео с отрязани глави. Бен и Чон закъсняват с вземането на решение и това кара жестоката главатарка на картела, чиято история е не по-малко интересна, да отвлече О., за да ги мотивира още повече. И двамата започват да ѝ играят по свирката. На първо време.
Позволиш ли на хората да те мислят за слаб, рано или късно ще ти се наложи да ги убиеш.
„Диваци“ е дивашка книга. С пиперлив и прям език, чудесно предаден на български, Уинслоу прави чиста вивисекция на света, където се сблъскват лицемерието на богатите и агресията на бедните. Чрез своите герои той поддържа постоянно изключително забавно и цинично действие, докато описва кошмарите на наркотрафика, на игричките на котка и мишка между престъпниците и полицията, на корупцията на всички нива и в крайна сметка чистото и първобитно насилие, с което се решават проблемите. Ако скоро сте чели „Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс, то това е нейната сянка в по-нелитературна, но по-пряма версия. Малко „Breaking Bad“ с по-разгонени герои.
И не, филмът капка не ме интересува. При такава ярка и пълнокръвна литературна основа една екранизация няма какво да допринесе. Както най-често се случва.
