Най-сетне любимият ми съквартирант Сашо изпълни старо обещание и написа анотация на “Дивна”:
“Спомням си, че в една гореща лятна утрин запалих колата и отскочих до Казанлък при приятелите ми от писателски клуб „Светлини сред Сенките”. Отивах при тях доста натоварен, на задната седалка безмълвни подскачаха сто Дивни… всъщност, сто книжки. Отиваха при своите родители – седмина писатели от клуба. Там ме посрещнаха с усмивки и с въпроса: „Хареса ли ти книгата?”.
Аз като виден нечитател дори не я бях отворил да разгледам картинките, а те не бяха за изпускане. Няколко месеца по-късно обаче стана студено и колата ми реши да си вземе болничен, а аз започнах да препускам нагоре-надолу с градския танспорт и, за да убия времето, реших да прочета някоя и друга книжка, пък “Дивна” се оказа една от първите, които привлече окото и ума.
Книгата не успях да прочета на един дъх, не защото не ме грабна, а защото прекалено много ме накара да се замислям. „Дивна” е история за хлапета в предпубертетска възраст, обаче историята им хич не е някаква сополив тинейджърски бълвоч (хич няма да споменавам за “Здрач” в този контекст – бел. Х.Б.).
Действието се развива някъде сред реещите се останки на нашата планета, която е била сполетяна от катастрофа. В студения мрак на космоса, като последните сълзи на Земята, се носят сребристите космически станции на оцелялото човечество. А в тях новото поколение се сблъсква с остарелите философии на обременените от миналото си родители. Впоследствие тези постпубертетчета се оказват по-зрели, отколкото нашите пълнолетни връстници.
Първите чувства, които книгата щрихова, са тези на обърканата мечтателка Дивна и на хладно безразличния ѝ брат – Стас. От спокойните дни на собствената им космическа станция двамата попадат в най–елитната академия, където се сблъскват с нови правила и многото възможности за тяхното нарушаване. Покрай новопристигналите близнаци бързо се завърта „тайна организация”, начело на която е Питър Верлински, легендарен вундеркинд, който още от десетгодишен привлича вниманието на политиците. И от тук започват купоните и неспирната битка за оцеляване в „луксозния крематориум за мечти”, както Дивна преименува академията.
Книгата връхлита с екшън и напрежение, който често се сменя с размисли за правилно и грешно. „Тайната банда” на Верлински постоянно проваля плановете на Главния Координатор на Северните станции за абсолютен контрол над съдбата на човечеството и в същото време бащите на близнаците и Марти (един от най-запомнящите се енергични образи в цялата книга) им помагат да създадат своя партия. И веднага сигурно нещо ще ви пресече мисълта –„… деца, пишещи за деца в космоса, конспирации и политика?!” . Аз само ще посъветвам да четете… и ще видите. Всъщност, ако се направи паралел с нашата земя и нашите деца, ще откриете много прилики, почти толкова, колкото и разлики, но със сигурност, когато завършите книгата и я оставите настрана, ще се замислите накъде отиваме всички ние и целият този наш свят.
В „Дивна” ще намерите много. Действията се преплитат постоянно, диалозите са живи и изпълнени с мъдри есенции. Появата на мистичния Пазител и на Професор Уайт допълнително разпалват интереса. Енергичността на главните герои е постоянно преследвана от невидима обреченост, която ги дебне до края на книгата и макар последните страници да навяват преспи от светлина и лъчезарност, мракът отвъд металните станции продължава да е все тъй студен. Продължение ще има.”
