Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Жоел Дикер

Оригинално заглавие: Un animal sauvage, 2024.

Преводач: Красимир Петров

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: юли 2024 г.

Страници: 400

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

Истинските, здравите семейства са като тяхното: връзката между нея и Грег беше непоклатима! Съставките са много прости: почтеност, разочарования, спорове, неразбирателства, съжаления, обезсърчения, упреци, критики, огорчения, смут, малко презрение, безразличие, недоволство, караници, натяквания и понякога отчаяние. Само така могат да вървят нещата.

Спомням си, че „Загадката на стая 622“, първият „женевски“ роман на чудесния иначе Жоел Дикер не ми направи толкова силно впечатление, колкото другите му романи като  Истината за случая ‚Хари Куебърт‘“Книга за Балтиморови“ и Изчезването на Стефани Мейлър. Сега с „Диво животно“ отново се завръщаме на швейцарска земя, като този път той ни повежда из една определено камерна история за рухването на две семейства – едното, нормалното, описано красноречиво по-горе, а другото богато, бляскаво, красиво и страстно – един съвършен параван, зад който се крият какви ли не мрачни и срамни тайни. И всичко води към предопределено от първите страници престъпление, което се е случило в реалността – Дикер му измисля само подобаващо драматична предистория, в центъра на която е една омайно красива жена, която като Хубавата Елена предизвиква драматични събития със самата си същност.

Грег и Карин са нормалното семейство – тя е продавачка в лъскав бутик, той е полицай от силите за бързо реагиране, и всичко наглед им е наред. До момента, в който се запознават със своите съседи – Софи и Арпад, богаташка двойка, купила модерна и отворена към света къща, които омайват и покоряват с красотата и въздействието си всички около себе си. Грег налапва въдицата и дори си позволява да дебне от близката гора красивата си съседка, като добре осъзнава, че залага на карта кариерата и семейството си, но не може да се спре. Гледките, на които става свидетел, го омайват изцяло и скоро той се оказва и във флирт с друга жена, която проявява недвусмислен интерес към него. Карин на свой ред трепетно жадува да се сближи със Софи, да се почувства част от по-издигнато общество, да получава внимание от жена, която за нея е като богиня от друг свят. Точно така, привлечени като насекоми към светлината, тези двамата се оказват свидетели на падението на Софи и Арпад, които може и да се обичат силно, но вътре в себе си имат както тайни в миналото, така и в настоящето. Защото към перфектното семейство се доближава още един мъж от тяхното минало и той ще ги подмами да свалят маските си изцяло – и в разкъсано между различни времена действие малко по малко да се показва цялата никак не бляскава и красива картинка.

В „Диво животно“ Дикер умело раздава едни карти и започва да ги обръща в привидна логична последователност, а след това отново ги омешва и нарежда отново в различна конфигурация – и с всяко раздаване показва нови и нови страни на една история, изпълнена с много страст и още повече лъжи. Определено книгата ми напомни на „Новата къща“ на Тес Стимсън, и там като център на действието беше едно модерно жилище, което наглед оставя на показ всичко, което се случва зад стените му, но всъщност служи като заблуда за разсейване на вниманието. Определено е удоволствие да се проследи падението на всички герои, въвеждането на една скрита камера, през чието безстрастно око всичко започна да се разкрива, и в крайна сметка какво се случи с този обир и неговите последствия. Изпипана история за истинската жажда, която движи хората, и как не може да бъде утолена със заместители.