Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Дийн Кунц

Преводач: Павел Главусанов

Корица: Мека

Година на изданието: 2009

Страници: 276

Рейтинг :

Време за четене: 2 минути

   Честно казано, Кунц е непознат автор за мен. Имам смътен спомен, че по време на кандидатстването ми за СУ преди 6-7  години четох негова книга, в която някакъв тип колекционираше трупове в пещера, но спокойно може и да се лъжа. Все тая, подходих към “Сърцето ти принадлежи на мен” с идеята, че в ръцете ми е страховит трилър, в който няма да липсват ужасии и поне щипка свръхестественост. Първото ги нямаше, но второто бе налице.

   В основата на сюжета е компютърният гуру Раян Пери, нещо като Бил Гейтс, но далеч по-симпатичен :). Забогатял неимоверно от създаване на софтуер, той си живее живота, опитвайки се да убеди красивата си, но и независима приятелка Саманта да се омъжи за него. Цялата тази идилия рухва, когато откриват порок на сърцето му. Раян приема тежко новината и започва да съзира врагове навсякъде, считайки се за отровен. Единствената му надежда е присаждане на ново сърце и след ред перипетии такова е намерено от загинало при катастрофа момиче и операцията е извършена.

   Тук животът му, вместо да тръгне пак възходящо, рухва. Саманта го напуска по неясни причини, той трябва да пие цели 28 лекарства, за да осуети отхвърлянето на новия орган, а освен това Раян търси сляпо отговори в книга, написана от Саманта по време на връзката им.

   Скоро мистериозни събития объркват окончателно живота му – в градината му се разхожда странна сянка, в къщата му, прилична на крепост, се появяват и изчезват вещи, а камерите не запечатват нищо. На един паркинг непозната жена го напада с нож и му обяснява, че е взел… нейното сърце. Раян издирва снимка и открива, че мъртвито момиче, чиито орган му е присаден, наистина изглежда точно както нападналата го жена…

   Трилърът е на ниво, действието се развива бързо, малко дразни, че заради финансовото богатство на главния герой всичко, което поиска, се изпълнява от раз. Все пак сюжетът поема в изненадващи посоки и ми допаднаха няколкото слепи улички, в които Кунц запраща подозренията на героя и читателя. Развръзката е малко скучна, но признавам, че очаквах кървава баня и може би затова ме изненада не чак толкова добре. С няколко думи, ако търсите нещо интригуващо, но не и натоварващо, това е книгата за вас.