Нямам по-любими приказки от тези на Джани Родари! Лудешка смесица от фантазия, хумор, драма, сарказъм и какво ли още не, те винаги са ме усмихвали, посочвали са ми различна гледна точка към света. Зад всяка негова приказка се крият значения, които лесно убягват при повърхностно прочитане, но гротеската, която Родари използва често (гигантаска летяща торта-бомба?!), му позволява да залага всякакви идеи и внушения зад привидно безобидните си веселяшки писания.
А каква пъстра феерия от образи, всеки различен, всеки уникален сам за себе си, но с една обща черта – нейхайно отношение към живота и смело посрещане на чудесата, които той може да донесе. А сред приказките на Родари дефицит на чудатости няма:
¤ Кулата в Пиза трябва да бъде опазена от извънземни попълзновения!
¤ Пепеляшка трябва да отскочи до Венера при този дефицит на принцове тук, на Земята.
¤ Проблемът със спящите роботи. Първи доказан случай на пренос на човешки недостатък върху робот!
¤ Ледена окупация на един хладилник! Или защо трябва да внимавате какво слагате в него!
¤ Трябва да си купите парче от Луната! Просто трябва!
¤ От едно яйце – цяла цивилизация!
¤ Времето на летището и извън него…
¤ За летящите къщи и последствията от тях…
… и какво ли не още, че и с по няколко края на всичкото отгоре.
За съжаление точно в тази книжка я няма най-любимата ми приказка за огромната летяща торта, следствие на провалил се военен експеримент, която пада жертва на цяла армия дечурлига. Тя бе в едно доста старо издание и едва ли може да се намери лесно. Но поради незнайни причини чудатостите на Родари са запечатани в спомените ми и мога всеки миг да извикам картината на щурмуващи сред танковете деца… КЪМ ТОРТАТА, АТАКА!!!
От същия автор
От същия жанр
