Когато бях дете, приказките на Вилхелм Хауф ми бяха сред най-любимите, особено „Студеното сърце“, която имах на аудиокасетка (чуйте я тук, в миг ме върна десетилетия назад!). „Джуджето Дългоноско“ беше друга, която обожавах, и затова без замисляне си я взех на последния панаир в прекрасното издание с твърда корица на изд. „Лабиринт“, заедно с друга тяхна – „Даровете на влъхвите“ на О. Хенри.
И днес, в този вълшебен първи истински пролетен ден, си я прочетох с наслада – радвах се на спомените, които се връщаха, на познатите фрази и случки, на цялата история за момчето, което злата фея омагьоса и направи свой слуга. И как седем години по-късно то се спаси, само за да бъде отхвърлено от близките си, които не можеха да го разпознаят в ужасния образ, който носеше. И как става готвач при местния херцог, спасява една говореща гъска, и… знаете 🙂
Всичко бе чудесно, само, да си призная, илюстрациите на Лизбет Цвергер хич не ми допаднаха, стерилни и наивистични бяха за моя вкус. А с този нос Дългоноско ми прилича твърде много на Пингвина, врага на Батман 🙁 За съжаление не открих какви са били в изданието, което четях като дете, като си ида у дома във Видин, ще се поровя и ще открия.
От същия жанр
