Жанр: Биография, Спорт

Издателство:

Автор: Ричард Аскуит

Оригинално заглавие: Today We Die a Little!: The Inimitable Emil Zátopek, the Greatest Olympic Runner of All Time, 2016.

Преводач: Десислава Сотирова

Корица: Мека

Година на изданието: ноември 2017 г.

Страници: 416

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

Важно е какво правиш, когато стадионът е пълен с хора.
Но е хиляди пъти по-важно какво да правиш, когато на стадиона няма никого.

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

„В средата на XX век, в продължение на две десетилетия, той е най-прочутият спортист на планетата. Дори и днес го ценят изключително високо – една от четирите статуи пред Олимпийския музей в Лозана е издигната в негова чест. През 2013 г. списание Runner’s World го определя като най-великия бегач за всички времена, на всички дистанции.“

  27409861 Не бях и чувал името на Емил Затопек. Но покрай “Родени да тичат през каньоните на Мексико” на Кристофър МакДугъл и „Ултра здравето“ на Рич Рол се засилва интересът ми към книги за тичането и  „Днес всички ще умрем по малко. Необикновената история на Емил Затопек“ просто ми се стори задължителна. И така си беше. Държа да започна година точно с ревю за човек, който заслужава да бъде запомнен. Затопек е гражданин на някогашната Чехословакия, който завладява света не само с невъзможните си постижения в бягането на различни дължини, но и със своята човечност и доброта, които във времето на Студената война не са често срещани. Затопек преминава през какво ли не – освен чисто спортната му кариера, след Пражката пролет си има сериозни проблеми с комунистическите власти, дори копае канали за известно време…

  В спорта Емил оставя ярка диря, която Ричард Аскуит проследява подробно – от ранните му години, когато малко случайно започва да тича, през убийствените му тренировки, и състезание след състезание, победа след победа. Чехът прави феноменални неща и губи крайно рядко, а на олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. извършва немислимото – печели златни медали на 5000, 10 000 м и в маратона… в който досега не се е състезавал. Четири години по-рано, в Лондон, печели златото на 10 000 метра и среброто на 5000, а в този период и по-рано печели общо десетки състезания на дълги дистанции. Просто никой не може да го победи.

Що се отнася до стила му, той е просто невъобразим и хората го коментират от години. Докато бяга, Затопек прави гримаси, клати глава, плези език, а пръстите му дращят във въздуха. С лявата си ръка той се държи за гърдите, а понякога дори изглежда, че върти рамене. Спортните журналисти го обичат заради това, тъй като им дава повод да остроумничат. Той бяга така, сякаш току-що е бил прободен в сърцето; …сякаш в двете му обувки има по един скорпион; …сякаш го мъчат демони; …сякаш ще припадне всеки миг; …като човек върху конвейер, който се бори с октопод. Емил е свикнал с подобни критики и често отвръща шеговито:
„Не съм достатъчно талантлив, за да бягам и да се усмихвам едновременно.“

   Същевременно с успехите си Емил е и невероятно земен човек. Той се сприятелява с абсолютно всичките си съперници, щедро им помага в трудни моменти, не крие и за миг как се подготвя. А там е разковничето към неговите победи – чудовищни натоварвания, които малцина биха си представили, камо ли поели като предизвикателство. Година след година Затопек, вдъхновен и от любимата си Дана, която е състезател по хвърляне на копие, влага всичко от себе си в спорта – и това се отплаща.

…най-важната част от формулата на Емил е чисто и просто усилието, което влага. Всеки би могъл да прави интервални сесии. Трудността се състои в това да ги изпълнява точно като него: да не повтаря обиколките механично, а да прави всяка една до крайния предел на своята издръжливост, без да се поддава – какво повечето бегачи – на инстинкта да си остави малко сили в резерв. Емил прави едни и същи упражнения отново, и отново, и отново – като безпощадно, фанатично самонаказание.

36260338  Емил обаче живее във времена, когато политиката се намесва постоянно в спорта. Той дори поставя под въпрос участието си в олимпиадата в Хелзинки, за която се е готвил дълго и упорито, защото се застъпва за свой приятел, на когото забраняват в последния момент да лети по политически причини. Следват напрегнати часове и дни, но в крайна сметка комунистическите власти се пречупват и пускат и двамата – и Аскуит спекулира с идеята какво би станало със Затопек, ако не се бе върнал, окичен с олимпийското злато. Но той успява и за един немалък период той е не просто най-популярният човек в Чехословакия, но и най-популярният спортист в света.

Победата е велико нещо, но приятелството е още по-велико.

    Но това не е достатъчно за следващите десетилетия. След смазването на Пражката пролет Затопек има редица проблеми с властите, макар самият той винаги да е защитавал идеала, който Партията проповядва – подобно на Юрий Гагарин, той е пропаганден символ, който се използва настойчиво и упорито, докато е възможно. И все пак наказанието за неговото непокорство срещу съветската агресия не закъснява – Аскуит описва как той безропотно приема своята съдба и дори за миг не мисли да избяга на Запад, макар да има безброй приятели там, които биха му подали ръка.

  381px-Herbert_Schade,_Alain_Mimoun,_Emil_Zátopek_1952 „Днес всички ще умрем по малко. Необикновената история на Емил Затопек“ е една различна спортна биография – тя не е построена около някое върхово постижение, макар че такива в живота на спортиста има много. Тя е много повече центрирана около един човек, който успява да бъде човечен във време на вълци – който на пистата е неумолим хищник, но вън от нея е впечатляващо добър, жертвоготовен и отдаден на близките си и приятелите си. Емил наистина трябва да бъде помнен и мога само да съжалявам, че не бях чувал за него преди тази книга. За щастие, в YouTube има доста видеа за неговите успехи и можах да видя с очите си събията, които Аскуит описва. Струваше си.