След като почти унищожи Москва в „Нощен патрул“, за баланс Сергей Лукяненко трябва да ни срещне и с Дневния – онези от Тъмните, които имат за задача да наблюдават и контролират действията на Светлите, осуетявайки техните планове да тикнат човечеството по пътя, който считат за правилен.
Истината е, че още от предната книга Тъмните ми станаха по-симпатични със своята откритост и яснота кои са и за какво се борят. В контраст с тях Светлите напират да се пъчат с идеали и възвишени цели, а всъщност плетат капан за цялото човечество – от типа на религиозното обещание, че добрите ще идат в рая. Ами ако не искат? Е, няма не искат, това е – облачето, арфата и безкрайното блаженство… което звучи като крайно досадно нещо, като всичко безкрайно и непроменимо изобщо. Светлите искат именно това – вкарване на Земята в утопично съвършенство, в което Доброто цари навсякъде и всички добруват безпрепятствено. А сега имат и силно преимущество заради могъщата магьосница Светлана, която наклонява везните в тяхна полза.
Както и в първата част, и тази започва с нерегламентирания опит на дребна вещица да промени нечия съдба, но този път около нея се завързва тежка битка между дошлите да осуетят престъплението Светли и провеждащите операция по защитата й Тъмни. Завързалата се битка не завършва без жертви, а Тъмната Различна Алиса е изцедена изцяло от магически сили, но с поведението си поне успява да се рабилитира пред Завулон, шефът на московския Дневен патрул. Той я изпраща на продължителна почивка на Черно море в детски лагер. Там нещата обаче се объркват жестоко и, влюбвайки се, Алиса обрича себе си и обекта на своето желание…
А нова операция сякаш е в ход – но хич не е ясно кой стои зад нея…
Втората история преминава пред очите на Виталий Рогоза, мистериозен Различен без памет, с неясни сили и умения, който е неудържимо привлечен към Москва. След като пристига в столицата, около него започват да се случват крайно странни неща. Мисията на Рогоза е загадка, но тя неминуемо е свързана и с още едно важно събитие – кражбата на мистичен артефакт от европейското бюро на Инквизицията, който по клиширан за фентъзи-книгите начин дава могъщи сили на притежателя си.
Третата история завързва предните две около изключително важен съдебен процес, който ще преобърне изцяло всичко случило се досега и ще развърже поредния възел, заплел се в битката между Доброто и Злото и техните представители в лицето на Нощния и Дневния патрул.
А размиването между едните и другите е все по-силно…
Втората част от поредицата ми допадна повече и от първата – може би защото вече бях наясно в какъв свят влизам и какво ме очаква. Първата история малко ми досади с лежерността и романтичния си полъх, особено в края на едно доста скучновато лято, което дори не усетих. После обаче нещата се натягат чудесно, особено с въвеждането на външен на Патрулите елемент, а последната история дава нужните отговори. Отново чудесен край, определено в тази серия Лукяненко не изпада в сантименталната блудкавост, която ме разочарова в „Звездната сянка“, продължението на чудесната „Студени играчки са звездите“.
Отново държа да отбележа фантастичното оформление на книгата – дори и с махната суперобложка тя изглежда солидна и красива, чак да си помисли някой, че съм затънал в нещо философско-теологично. Четох книгата на вилата на Никито Руева (Oh, Books), което означаваше, че постоянно я разнасях насам натам, но тя не помръдна.
Други ревюта за книгата има в „The Dark Corner“ и „Starlighter.info“.
