В третата част на Демонския цикъл Брет вече има свобода да се развихри след усърдното светоизграждане в „Защитения“ и „Пустинното копие“. Попретръпнахме на разточителни битки с демони, вече познаваме доста добре всички главни герои, знаем какво ги обединява и какво ги дели, имаме и яснота какви чудовища ще вдигнат глава срещу тях. Уж всичко ясно, пък имаме том от 700 страници, както и още два на хоризонта след него – в началото доста се бях позачудил защо, ядроните го взели, Брет разтяга локуми, но по време на четенето си спомних за уж помощната функция на „Герои“ на Абъркромби, която в крайна сметка се оказа полусамостоятелен бисер. Е, „Дневната война“ няма тази възможност, все пак е в средата на очакваната поредица от пет книги, но Брет е успял да завърже нелоша интрига, която в по-голямото протежение на книгата се развива в рамките само на месец.
Между първите сблъсъци с умните ядрони, в общи линии случайно и с чужда помощ спечелени от Арлен Бейлс и Ахман Джардир, и следващата им поява по Новолуние отстои точно един месец. В неговото протежение двамата трябва да преосмислят изцяло всичко случило се досега, да си направят сметката срещу колко по-могъщ враг от очакваното са изправени, да преценят кои са им приятели и кои – врагове, и да се подготвят за нечувана битка, в която шансовете изобщо не са на тяхна страна. Само като странична линия Брет разказва историята на Иневера, чрез която показва по много различен начин случилото се в предишните томове – този поглед обогатява сюжета, без да го има досадното преповтаряне (по сходен начин Кард написа цяла книга – „Сянката на Ендър“, която уж разказва за събитията от „Играта на Ендър“, а всъщност ги представи в съвсем различна светлина).
Според мен си личи, че Брет вече уверено знае какво прави – „Дневната война“, дори и при тази си дължина, е относително стегнато произведение, което се развива изключително през конфликтите между героите, които се оказват оплетени в наистина неразплетим възел. Да, тук има известно донатъкмяване, но пък не може да се отрече, че я няма досадата на двамата влюбени, които са си предопределени от самото начало – Брет без скрупули разкъсва създадените връзки от първите две книги, насъсква агресивни и горди жени една срещу друга и не е учудващо, че корициите на тази част са точно такива. От друга страна, името подлъгва – Дневната война за обединяването на човешкия род започна в предния том, но тук изцяло тъпче на място и ще бъде продължена навярно в следващия чак. Много по-правилно би било да се нарече „Войната на двамата Избавители“ или нещо такова, защото именно този конфликт лежи като сянка по протежение на книгата – и адмирирам решението на Брет да го развие в края ѝ.
Няма да издавам нищо излишно от сюжета, само ще допълня, че авторът много добре се задържа в рамките на тежките традиции на красианското общество, но и показва възможностите за еволюция в него, колкото и да са трудни, почти невъзможни. Отчасти идеализирането на воинските качества на тези племена ми напомни на използваните от Франк Хърбърт похвати в „Дюн“, паралелите са твърде много, за да са случайност.
При ядроните е може би единственото сериозно куцане в цялата история. До голяма степен тяхната мистериозност приковаваше вниманието в началото, но Брет малко по малко разкрива пред читателя йерархичната им структура, тактика и възможности. Разбирам, че това е нужно, за да поеме историята към финалния сблъсък, но очаквах нещо по-оригинално от поредното монархично общество с ясни роли и отговорности, но и с обичайната „игра на тронове“, ако ми позволите аналогията.
Хубавото във всичко е, че нямам и идея как ще продължи поредицата, а това май е най-добрият комплимент към Брет.
Чакам с нетърпение.
От същия автор
От същия жанр
