И докато си страдам по изгубения рай на романите на Несбьо, трябва да се търсят някакви заместители – и този път поглеждам към малка Исландия, откъдето Ирса Сигурдардотир пише в типичния скандинавски трилъров стил. „ДНК“ е кървава история с относително очакван край, която описва още един чудовищен убиец, който използва подръчни уреди, които се оказват изненадващо ефективни в причиняването на болка и страдание.
Първата история за следвателя Хюлдар и психоложката Фрея съдържа и причината за тяхното привличане, но и антагонизъм: двамата са имали случайна свалка, той я е излъгал за самоличността си и я е зарязал след това. Само че сега двамата трябва да работят по зловещо убийство на жена, чиято малка дъщеричка е свидетелка и може да е ключът към разкриването на самоличността на убиеца. Детето е в тежък шок и несръчните стремежи на полицията да получат информация от нея не помагат.
Успоредно с това един неудачник със страст към радиооборудването започва да получава кодирани послания, в които открива информация за себе си, но и за жертвите на убиеца. Защото последният не се спира и убива още веднъж – с което окончателно обърква разследващите. Сигурността на момиченцето се превръща в основен приоритет и това се стоварва върху Фрея и Хюлдар, които трябва да преодолеят това, което създава напрежение между тях, и да я защитят.
Действието в „ДНК“ е малко мудно, но началната глава в миналото дава достатъчно податки накъде да гледаме. Беше ми интересен този поглед към исландското общество, където хората нямат фамилии, а ограниченото население създава интересни казуси, непознати за по-големите държави, за които съм чел основно трилъри. Бързо се ориентирах за самоличността на убиеца и го познах, но в крайна сметка разкритието около него беше добре направено – като цяло много приятно прекарване беше тази книга. Разбрах, че ще излизат още книги от Ирса Сигурдардотир, та очаквам и по-добри изненади.
От същия автор
От същия жанр
