За мен е чест да ви представя едно момиче, което пише прекрасни текстове за книги, но по необясними причини още не си е направила блог и не се е вляла в гордото ни книжно братство, че и почетно място в наградите “Книга за теб” не й мърдаше, но нейсе. Преди няколко дни с нея поспорихме за качествата на антологията “До ада и назад”, която аз приех с доста смесени чувства, докато тя пък е харесала. В резултат на този спор получих публикувания по-долу текст, знайно е, че вербално не мога да бъда убеден в нищо, виж, в писмен вид – може.
Забавлявайте се и стискайте палци г-ца Bookgirl да се реши да се разблогува 🙂
Здравейте за тези, които са нови в курса ми, аз съм вашата преподавателка акад.-проф.-дфн-дин-дмн-д-на-каквото-още-се-сетите г-ца Bookgirl, наричана от любящите си студенти и Змийско Изчадие. Днешната лекция се казва Апология на „До ада и назад“. Ще бъда кратка и ако слушкате, ако си я прочетете цялата, то на изпита ще бъда благоразположена и ще ви пиша 3 с ДВА плюса! Така-а-а… Антологията си струва. Казвам това не защото моят любимец от групата ви (предполагам, че ви е станало ясно кой е той, та нали го късам с такова удоволствие на всеки изпит), е един от авторите в нея. Но да не се отклонявам от темата. Младежо Блажев, внимавате ли? Не? Оценката Ви току-що стана 3 МИНУС! Слушайте сега!
На първо място поставям чудесната корица и илюстрациите на Петър Станимиров. Да, скъпи млади хора, знам, че казват „Don’t judge the book by its cover“ (ще ме прощавате за произношението, но съм ходила в една езикова школа с Арнолд Шварценегер, а Христо Стоичков ми беше другарче по чин), обаче в случая нещата са също толкова хубави отвън, колкото отвътре. Единственият недостатък (който за вас, мили мои обучаеми, ще се яви като съществена пречка при усвояването на текста) е, че изображенията са твърде малко на брой.
Второ (не съм казала, но пак повтарям), сборникът представя чудесна възможност да се запознаем с много и млади български автори. Недейте да имате прекалено високи изисквания към тях, не ги съдете твърде. Все пак и Стивън Кинг не се е родил с файл „Как да пишем шедьоври“, запаметен в мозъка. Стилът им е разнообразен: циничен, извратен, гаден, смразяващ, пропит от ирония и черно чувство за хумор, напомнящ на тийн хорър или на американски научно-фантастичен блокбъстър, или на криминале, или на книга-игра. Интересното е, че имаме налице и сътрудничество – един писател подхваща и доразвива сюжет от творбата на друг.
Трето (знам, че ви се пуши и искате почивка, ама аз съм въздържателка и не ми пука, че се гърчите, sorry for party rockin’ bitches!), антологията трябва да се казва „(почти) Всички страхове“. И точно това й е най-ценното качество, нещо, което я прави продаваема. Обхваща широка гама страхове и всеки читател би открил нещо, от което поне да се постресне. С две думи, лесно ще докосне публиката. На мен лично ми се отрази на съня, та затова днес не съм така прекрасна и свежа, каквото съм обикновено. Кой се смее там, отзад? Да не си мислите, че като съм си забравила очилата, няма да ви запомня?
Четвърто (да, Блажев, скоро приключвам, спри да си гледаш часовника, не е спрял), искам да наблегна на чудесната структура – встъпителни думи, добре балансирани кратки и дълги разкази (не натежават), в края на сборника – биографични бележки.
В заключение, ако не сте разбрали мога да повторя лекцията на още 7-8 езика (както знаете, владея пернишки, видински, бургаски, каталунски, барцелонски и т.н., да не продължавам, че съвсем ще ви скапя самочувствието с постиженията си).
Имате ли някакви въпроси или не?
Ако нещо не ви е станало ясно, сори!“
Знаете, че по принцип слагам линкове към други ревюта на книгите, но в случая те са толкова много, че е безсмислено. Отваряйте си Гуглето и действайте, ако ви тегли 🙂
