Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Дерек Ланди

Оригинално заглавие: Until the End, Skulduggery Pleasant (#15), 2022.

Преводач: Сибин Майналовски

Корица: Георги Мерамджиев, мека.

Година на изданието: 2024

Страници: 752

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

Светът няма да се спаси сам.

Този път удържах поне година с поредното „спирам да чета Дерек Ланди!“, което ме владееше като настроение след четиринайсетата част, „Жив или мъртъв“. Книгата си излезе, знаех, че е последната от втората поредица, подозирах и накъде ще продължат нещата, но пък и бях наясно, че точно с този автор винаги ще има изненади, в продължение на толкова години той го доказваше пак и пак. И така, в крайна сметка се пречупих, взех „Скълдъгъри Плезънт 15. До самия край“ и се впуснах във второто последно приключение след първото последно, „Смъртта на светлината“, която по особено впечатляващ начин приключи основната сюжетна арка. Всичко след нея е пак мащабно и възмагично, но… различно, това постоянно бъркане я в други измерения, я в бъдещето, за да се привнасят нови действащи лица, политическата коректност и отгласите от реални събития понякога бяха добре сложени, понякога просто стояха като кръпки. Но… в крайна сметка човек жадува за завършек, за отговори и за продължаване напред.

Няма съмнение, че залогът във финалната книга е огромен. Невидими гигантски Безлики богове, доста прилични на мрачните създания на Лъвкрафтовата фантазия, са надвиснали над всеки голям град на планетата и чакат търпеливо да дойде тяхното време, което досега им бе отказвано в последния момент. Основното препятствие пред тяхното и на тукашните им „групита“ възтържествуване – Валкирия, е всъщност изпълнена с възхищение към тях, явява се нещо като двоен аватар и реално канал, по който стигат до това измерение, като до голяма степен е загърбила колебанията и драмите от всички досегашни книги, сега е майка и дъщеря едновременно в крайно причудлива комбинация. Скълдъгъри Плезънт може и да не е съгласен с тези ѝ виждания и емоционални обвързаности, но остава лоялен и двамата продължават да ловят по забавен и неумолим начин престъпници, докато напрежението се покачва. Съпротива срещу Безликите и техните поклонници все още има в лицето на някогашните приятели на двамата партньори, сред които неизбежно се отличават Чайна и Танит, но и те изглеждат обречени на фона на пълната доминация на Църквата на Безликите. И да не забравяме онези двама братя, чиято поява изглеждаше епизодична, но всъщност набра неудържима инерция – понастоящем единият се е превърнал в чудато чудовище на име Обсидиан, което може да прави практически всичко, което поиска, и до края на книгата тези му сили само ще се увеличават, и неговият многострадален свръхобикновен брат Оумън Даркли, който се оказва пленен заедно със своите съученици под властта на директорката на училището им, която е убедена, че възрастните знаят по-добре какво е най-доброто за младите магьосници. И това е да не използват много-много магия, за да не стане някоя беля. Което и няма как да не стане.

Може би най-пряката заемка от реалния свят – американският президент Фланъри, практически неотличим като образ от Негово Сиятелство Тръмп, пък работи по собствени планове за създаване на армия от войници с магически сили, като жадува да се откачи от властта на магьосниците, които смятат, че могат да го контролират. Тук дори няма нужда да търсим особена метафора, Ланди доста прямо се заиграва с отгласите от световния политически цирк, като все пак нека имаме предвид, че тая книга е писана преди динамичния втори мандат на Тръмп, така че ако нещо прилича на случващото се понастоящем, то си е пророчество, а не заемка.

И така, още над 700 страници фентъзи екшън са събрани в „До самия край“, главните герои имат да минат през нова плеяда от предизвикателства, отдавна вече не е изненада някой временно да ги надвие, а дори и позастреля от време на време, едно хубаво разкритие за бащата на Скълдъгъри се пръква насред тази книга, редом с ролята на неговото алтер его от бъдещето, а най-важното – разкритието пред света и на Безликите, и на магьосниците, най-сетне се случва с всички грандиозни последствия. А на всичкото отгоре се появява и нещо, наречено Протокол на Страшния съд – „щом се случат определени неща в света на смъртните, той се стартира и никой не може да го спре“, беше си нужно и това на фона на оная работа с боговете, които се реят над планетата. Но дори краят на света в битка с Безликите и техните плъзнали по цялата планета чудовища не е най-епичното нещо, което има да се случва. И дори думичка не мога да кажа за чудатите решения на Ланди в края, сами ще трябва да си стигнете до тях и да прецените дали са основателни, или не. Аз съм със смесени чувства – както съм щастлив, че цялото нещо приключва, така и се чудех дали не би могло да се завърти другояче. Сигурно – но това е авторовото решение и трябва да го уважаваме. Да видим накъде ще поеме Дерек Ланди, неговата откачена фантазия може всичко.