Ако щете вярвайте, но Карин Слотър наистина има фамилия, която на български означава чисто и просто „клане“. И какво по-логично да е една от най-популярните писателки на трилъри в света, винаги на почетно място на всеки международен панаир на книгата. Досега не се бях срещал с нея, което е пореден пропуск – „Добрата дъщеря“ е изключително впримчващ трилър, в който дори няма някакви особени писателски номера. Просто (ама това „просто“ вече далеч не е просто и често срещано) един страхотен стил на писане, предаден блестящо от преводачката Надя Баева – книга, която се простира на цели 550 страници, които се прочитат бързо и без никакво замисляне.
Още началото удря като чук – Слотър ни въвежда в семейството на адвокат, който няма особени скрупули да работи за всякакви отрепки, което му отрежда омразата на почти всички около него. Съпругата му пък притежава блестящ и хладен научен ум, което също не ѝ печели точки популярност. И двете им дъщери, които са както съюзнички, така и съпернички във всичко. До деня, в който къщата им е изгорена – дар от някой вбесен от работата на адвоката, а броени дни по-късно двама маскирани типове от неговия контингент нахлуват и в новото място, където семейството се е пренесло. Сцената е кошмарна, майката загива (пише го на задната корица, хич не го бройте за спойлър), а двете момичета преживяват кошмар наяве. И не излизат от него всъщност никога.
Действието скача милостиво напред цели двадесет и осем години. Отново се размахва оръжие, само че в едно училище. Едната от дъщерите, вече сама станала адвокат с объркан живот и кариера, е свидетелка на нова трагедия, която приковава вниманието на цялата страна. Сред целия хаос полицията създава още повече проблеми, а тя се наема с невъзможната задача да защити момичето с пистолета в ръка. Това, след което остават два трупа.
Както може да се очаква, новият ужас отключва спомена за онази нощ. И Слотър започва бавно и методично да разнищва това, което се случва в настоящето, с нова преоценка на някогашния кошмар – и забива ножа до кокал в трагедията на това семейство. И двете сюжетни линии бавно и скърцащо започват да се обръщат в неочаквана посока.
Наглед сюжетът изглежда тривиален. Но Слотър е написала нещо повече от добър трилър с неочаквани обрати – макар че такива не липсват никак в никоя от двете линии. Тя е създала силна семейна драма, комбинирана с мощна социална критика и ключова доза изграждане на образа на адски интересна силна женска героиня, преодоляла чудовищни препятствия в стремежа си да съгради наново един разстрелян живот.
„Добрата дъщеря“ е прекрасен пример за кросжанрова книга, която стига до масова публика с агресивния си сюжет, но може да грабне и всеки любител на високолитературните четива с емоционалната си дълбочина. Особено ми допадна как образът на майката продължи да присъства като червена нишка през цялата книга, заобичвах тази героиня посмъртно все повече и повече, при все че я виждах само през очите на близките ѝ.
Очаквах просто един добър трилър и изобщо не усетих как бях толкова увлечен в книгата, че всичко около ми загуби значение – а това далеч не се случва често при читателската ми пренаситеност. Време е да си взема и другата издадена от Слотър книга у нас – „Красиви момичета“. И да чакам превеждането на още. И още.
