Позволете да кажа преди това тук на вашия спътник, че един дивак, скитащ се сред горите на Америка, гледайки небето и природата, чувствайки така единствения господар, когото познава, а именно естествения закон, е по-близо до идеята за Бог, отколкото някой монах, затворен в килията си, или монахиня, която подхранва призраци в разпаленото си въображение… И им се наслаждава в мислите си.
Вече загубих бройката на книгите на Артуро Перес-Реверте, за които съм писал тук – прибягвам до помощта на търсачката в блога и изброявам: „Деветата порта“, „Обсадата“, „Фламандският майстор“, „Тангото на старата гвардия“, „Кралицата на Юга“, „Севилското причастие“, „Фалко“… видимо си го обичам този автор и чета всичко, което излиза от него на български. Очаквам излизането на „Добри мъже“ от доста време, най-малкото заради обема му, обичам мащабни исторически романи. Бях планирал книгата за отпуска, но… сърце не трае. И мога спокойно да кажа, че това е роман-показно как се пише в този жанр. Защото освен основната линия, която описва мисията на двамина добри мъже (както са изрично наречени в един документ) до Париж, където да купят най-важната книга на епохата си (е, всичките ѝ 28 тома от първото издание по-точно), Реверте описва подробно как е написал книгата, откъде е черпил информация за онова време, как е пътувал редом със своите герои, макар и векове по-късно… плавно и деликатно вмъква своята писателска гордост от всичко написано досега. Но простено да му е.
Реверте разказва истинска история, за която има запазени документи – и той дори е държал в ръцете си доклада на един от участниците. Доктор Ермохенес Молина и адмирал Педро Сарате са командировани от Испанската кралска академия, за да донесат двадесет и осемте тома на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“, появили се между 1751 и 1772 г. под авторството на Дени Дидро, д’Аламбер и други. Това е най-опасната книга на времето си, в която смело се надига глас срещу привилегиите на благородниците, срещу църквата и нейните измислени догми, срещу въздигнатото в култ невежество, духът на новото време изобщо заявява своето присъствие и павира пътя и на Просвещението, което тече, но и към революциите и войните, които променят Европа из основи. Разбира се, книгата е строго забранена от Инквизицията в Испания, пък и във Франция далеч не се разпространява свободно, макар да има множество нови издания в различни формати, но с променени текстове и несигурно авторство. Но испанските академици са над религиозния закон и под закрилата на кралското позволение могат да си позволят да осъществят това дръзко начинание.
Ще обобщя, казвайки, че ако Бог е заблуда, човечеството няма полза от него. А ако е истина, би трябвало да даде ясни физически доказателства за това.
В края на XVIII век едно пътуване от Мадрид до Париж и обратно крие страшно много опасности, продължава дълго време, а самото намиране на точно първото безценно издание на енциклопедията е само по себе си огромно предизвикателство. Но Реверте добавя към тези спънки и опасен престъпник, на когото щедро се плаща, за да осуети мисията на двамата добри мъже. И все пак това не е приключенска книга, макар в нея да има всичко – нападения на разбойници, проблеми с властите, дуел, сблъсък с парижките потайности, еротични съблазни и какво ли още не. Но е много повече книга за философията на това време, за първите публични прояви на рационално мислене, на открит атеизъм, на изоставането на нациите под религиозния ботуш и развиването на тези, които захвърлят тези окови.
А най-вече е книга за тътнежа на историята преди Френската революция и последвалите я години на терор и дивашки ужаси. През очите и разговорите на своите герои Реверте показва Париж, перлата на градовете по онова време, като място на контрасти – на баснословни богатства и смазваща бедност, на благороднически привилегии и трупащ се гняв сред огромната част непривилегировани. Тези, които години по-късно ще грабнат пиките, ще превземат Бастилията, ще пожелаят главата на краля, ще гилотинират и собствените си водачи, преди да се подчинят на волята на Наполеон. Има дори сцена с печално известния учен-недоучен доктор Марат, който от низините на компрометирана лекарска кариера се издига до висините на един от кръволоците на Френската революция, преди да бъде сварен неподготвен във ваната от една гневна жена с нож в ръка.
Говоря за свеждането на тези монарси до положение на обикновени граждани, които си приписват божественото право, за да се възползват от привилегии спрямо народа… Трябва да ги ограничим по силата на философското убеждение или чрез брадвата на палача.
Но това, което Реверте залага в книгата си, е духът на Европа в този период. Дух, който пресича с лекота националните граници, който обединява хората не по линия на тяхната държава или религия, а на знанията и уменията им – затова и испанските академици общуват задушевно със свои френски колеги, затова и тяхното трудно търсене на тези томове е толкова важно в този момент от историята. Тук има вододел – старото си отива, то е изживяло времето си, макар и до наши дни отгласи от него да съществуват. Но идва новото и то ще промени света.
Ще се съгласите с мен, че този, който знае всичко за теологията, логиката и метафизиката, всъщност не знае нищо… Всички философски спорове за движението, Ахил и костенурката и други глупости не могат да помогнат за определянето на наистина необходимите неща: ъгъла на отразяване на топката, хвърлена срещу стената, или скоростта, с която се спуска една тежест по наклонена повърхност, например.
„Добри мъже“ може да бъде четена на различни нива – и като забавно приключение, обогатено със смайващо много подробности, и като отдаване на почит към най-смелите и чисти умове на епохата, които все пак си остават подвластни и на нейните съблазни. Реверте показва енциклопедичността на знанията си, но и честно споделя откъде черпи с пълни шепи, за да прави романите си така пълнокръвни – всички съвременните добри писатели стъпват пърху тези векове натрупвания, няма как. И ако тази книга не ви вдъхнови да прочетете повече за Френската революция и секуларизацията на света, то… не сте я чели правилно, бих казал.
