Препрочитам си ревюто, писано за „Добри поличби“ преди цели 12 години, и ми иде да се ошамаря малко, онова мое арогантно младо харесало книгата, видиш ли, но говори за нея с едно лековато пренебрежение, че… както казах, бих го ошамарил малко, сега е модерно покрай знаете-кои-и-на-коя-церемония. Светът е шамар при все доста по-належащите драми в него.
Виж, в света на Тери Пратчет и Нийл Геймън най-голямата възможна драма е назряла. И тъй като този път я слушах, можех да се насладя на ритмиката на хумора на тези двама смехоносци, особено първият е вероятно сред тримата най-велики раждали се изобщо. Апокалипсисът е насрочен, Антихристът е роден, четиримата конника, прилежащи към тези събития, са се събрали в не съвсем обичаен състав, а двамина неохотни съюзници от рая и ада се оказват в небрано лозе в опитите си да осуетят цялата тая работа. Защото са прекарали твърде много време на земята и са се… очовечили. Което ги превръща в крайно неподходящи проводници на политиката на своите служби, хеле пък да организират така чаканата война помежду им, която се предполага ангелите да спечелят.
Всъщност няма какво да ви преразказвам – едно, книгата си е направо древна и ако не сте я прочели, може би е време да спрете да блеете и да го направите; второ, вече съм писал за сюжета в предишния текст, който все пак е годен за четене, понякога сам се изненадвам; и трето, с аудиокнигите проблемът е, че няма как да си ги прелистиш набързо и да си припомниш това-онова. Слушах книгата може би две седмици при шофирането сутрин и беше добра компания в отвратителното предпролетно време на март, а това си е чудесна атестация. Давайте към нея и не се колебайте, „Добри поличби“ е посветена на всичко най-лошо, което може да се случи на света, така че все е по-добре от това, на което сме свидетели.
