Краят на света идва. И то след няколко дни. Причина няма, просто си му е дошло времето и Апокалипсисът чука на вратата. Ангелите и демоните си лъскат сабите, готови да се сборят след димящите останки на земната цивилизация, а четирите конника – Смърт, Война, Глад и Замърсяване (мда, Чумата се е пенсионирала заради непоносимост към пеницилина) са заменили зловещите си коне с още по-зловещи мотори.
Пратчет си е Пратчет, дори и далеч от Света на Диска и в комбинация с друг писател, в случая Нийл Геймън. Двамата са съумяли да изковат една изключително хомогенна смес, която според мен обаче си носи изключително пратчетов аромат (макар един колега да мисли точно обратното).
Ще ви кажа кой още се рее из страниците на “Добри поличби”, пък си правете сметката. В наличност са един ангел – Азирафел, и един демон – Кроули. Двамата са приятели, въпреки че не биха го признали и пред себе си. Знаят, че Антихристът се е родил на Земята, но са в дълбока заблуда за местонахождението му. Скоро при автовелопроизшествие ангелът и демонът се натъкват и на почти-вещицата Анатема Дивайс, която е притежателка на единствения екземпляр на прочутите пророчества на Агнес Нътър, живяла през XVII век. Всъщност Анатема губи книгата почти в мига, в който се появява на страницата, така че не съм убеден доколко си е нейна. Тя съумява да се забърка и с най-нелепия ловец на вещици на име Нютон Пълсифър. Цялото това войнство трябва да спре Апокалипсиса. И въпреки, че всеки си има лични причини за това, все пак съумяват, каква изненада.
Хубава книга, не нещо невероятно, но не и за пропускане, има доста забавни моменти като изчезването на горивото на една ядрена централа, военната журналистка, която носи конфликтите със себе си и други подобни.
