Няма по-лош хищник от обикновения човек, надушил безнаказана плячка.
Някак успях да пропусна миналата година „Доброключенията и разсъжденията на Луций Катин“, поредната повест, която акомпанира мащабната история на руската държава, която Борис Акунин пише. След „Ореховият Буда“, в която той представи идеи от Изтока и основно будизма, този път Акунин насочва взора си към Европа през XVIII век и тогавашните философски концепции както за човешката природа, така и за устройството на държавата, били те утопични или по-реалистични, като вкарва и доста отгласи и от нашето време. А след това за контраст запраща своя многострадален и умозрително настроен герой обратно в Русия, където да види като в изкривено огледало в какво се превръщат идеалите, засадени в негостоприемна почва.
Никой няма да те пусне на война. Да воюват глупаците и грозните. Но у нас в Русия няма как без служба, кой си ти иначе?
Трагикомичният главен герой Луций Катин, роден като Лука Иноземцев, е млад мъж, постоянно разкъсан между две терзаещи го сили – Флогистон, „горещата и летлива субстанция на сърдечната чувствителност“, и Рационий, „хладния и безпощаден флуид на умопоклонството“, а скоро разбираме и че колкото и да се стреми към свобода на ума и духа, то неговата хубост и слабост към жените постоянно го забъркват в проблеми, до степен да бъде гонен от разярен съпруг гол по снега, с което за пореден път този почитател на философията става участник в „безвкусно злоключение“, точно обратното на доброключението, което баща му някога го е насърчавал да преживее, защото „то все на нещо го учи и укрепва душата“.
А ако идеалите са ви по-скъпи от грижата за поданиците, нека тогава оставим гартенландците сами да решават проблемите си, а ние с вас да заминем оттук и някъде на воля да напишем книга за прекрасните принципи.
Съдбата на Катин си играе с него и последователно той и намира солидна връзка към царския двор, и се оказва изпратен към Европа, където в сцена, която поразително напомня една от началото на „Швейк“ на Ярослав Хашек, се оказва част от „великата пруска армия“, а по-късно охотен съратник в създаването на лелеяната иделна държава чрез идеите на един същи „философ на трона“, ясна връзка с името на главния герой и римските философи-императори. Разбира се, срещу тях работят всякакви вътрешни и външни врагове, а Акунин прави очевидни алюзии с настоящето и имигрантската вълна с всичките ѝ сложни последствия. И големият проблем на света – „това е как да се защитиш от Злото, без ти самият да паднеш до нивото на Злото“.
Крадецът-чиновник се домогва да му дадат, а честният чиновник взема онова, което му дават от благодарност. Защото само на заплата не се живее.
Но същинската история се развива във втората част на книгата, където Луций Катин се завръща в родната си Русия, въоръжен не само със знанията, но и убедеността, че знае какво трябва да се прави, за да се променят нещата. Получава възможност да приложи идеите си на практика, само за да се убеди, че „както е било открай време в Русия, така и ще си остане. Иначе вече няма да е Русия ,а това Господ няма да го допусне.“ И ако в първата си част Акунин е отчасти язвителен и присмехулен към сблъсъка между идеалите и реалността, то във втората е горчиво-примирителен с описанията си на руския народ и неговите управленци.
„Доброключенията и разсъжденията на Луций Катин“ има интересен заряд и герой, през очите на когото можем да опознаем Европа и Русия три века назад, този път големите властници са на заден план и Акунин повече се стреми да предаде духа на времето, мечтите за идеално управлявана държава и народ, който в хармония със своите управници се възвисява и морално, и интелектуално. Някак ненадейно ми дойде краят на първата част, очаквах да има завой към събитията там с някаква равносметка или обрат, но след като действието се прехвърли на изток, нещата сякаш вече поеха по своя собствена изкривена логика и нищичко не можеше да ги спре. Като римския бог Янус и тая история има две лица, но едно сърце – и то бие в ритъма на нашето време и вечния въпрос, озаглавяващ знайната книга на Николай Чернишевски.
Скоро ще прочета и последната излязла от поредицата – „Мир и война“, очевидно е в кой период ще се развива действието там.
