Корица: Исмаил Инджеоглу, мека.

Година на изданието: март 2022 г.

Страници: 256

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

Отмъщенията трябва да се правят правилно, иначе няма абсолютно никакъв смисъл от тях.

   Дори не знам колко месеца вече слушам за „Долината на щастливците“ на Милен Миланов – отговорната редакторка на книгата Мила Ташева, която носи отговорност за някои от най-добрите книги, които съм прочел някога, ме бомбардираше с добри отзиви за нея и в крайна сметка зачаках излизането ѝ с нетърпение, особено след като видях и прекрасната корица на Исмаил Инджеоглу. Пък дори не помня кога за последно съм чел книга с главен герой мой съименник, определено не е сред обичайните избори на писателите у нас. А какво по-привлекателно от приключенско четиво, което събира на едно място кривините на Македонския въпрос и мистериите на Древен Египет?

   Христо Лепоев е от онези военни герои, които искат само мир и нищо друго. Той е един от хилядите, които прекарват дълги години по бойните полета между Първата балканска и Първата световна война, получил е своите рани – и физически, и душевни, и се е оттеглил в родното си село, за което е мечтал в окопите. Но сблъсък със съседното село за едни ниви го изпраща на най-неочакваното възможно място – в кабинета на Александър Стамболийски, който има за него важна задача. Нищо по-малко от това да открие и убие самоук бомбаджия с прозвище Македонеца, който застрашава царя и крехкото спокойствие в държавата. При това опасният терорист не се намира наблизо, а чак в Александрия, където Лепоев го очакват смайващи приключения.

Колкото и луд да беше Христо. знаеше, че с политик не можеш да се разбереш като с човек.

   Пътят му се преплита с този на британеца Питър Грийн, който също е прекарал много време по бойните полета като лекар, а сега е в Египет, за да открие тайнствен древен ръкопис. Двамата са особена компания, доскорошни врагове от двете страни на фронта, а уменията на Грийн са особено нужни, защото Христо твърде често бива нараняван, неговата мисия изобщо не върви по план от самото начало. А когато се намесва и странен пророк, както и красива дама в беда, двамата неочаквани другари трябва да вземат много интересни решения. И гъби. Гъбите са от интересните им решения определено.

Нямаш работа тука, вика провидението, а Христо иска единствено да му счупи врата, макар в общия случай това да се смята за ход колкото смел, толкова и глупав.

   „Долината на щастливците“ е глътка свеж въздух в нашата литература – защото точно този тип приключенски истории са рядкост. Милен Миланов пише с овладяно умение, а всички факти, включително около влизането в една пирамида и добавящите още един пласт към действието бележки, са внимателно проверени. Образът на Лепоев е силен, има много хляб в него за евентуално продължение, като в никой случай не е герой тип Индиана Джоунс, дори обратното, той се бори както с множеството си съперници, така и с вътрешните си демони през цялата книга, и определено има нужда от доктор до себе си, за да го изправя на крака. Политическите крамоли в периода са фонът, който е добре да се знае, но почти не са засегнати кървавите им последствия, които описват в своите романи Христо Карастоянов („Една и съща нощ“, „Кукувича прежда“) и Милен Русков („Чамкория“) например. И все пак това е повече приключенски, малко хумористичен, не толкова исторически и драматичен роман. С две думи: Египет преди точно век – мошеници, келеши, тарикати и много опасности. И малко балкански интриги за цвят.