В Долината на щастливците се вихри отмъщение

Отмъщенията трябва да се правят правилно, иначе няма абсолютно никакъв смисъл от тях.

   Дори не знам колко месеца вече слушам за „Долината на щастливците“ на Милен Миланов – отговорната редакторка на книгата Мила Ташева, която носи отговорност за някои от най-добрите книги, които съм прочел някога, ме бомбардираше с добри отзиви за нея и в крайна сметка зачаках излизането ѝ с нетърпение, особено след като видях и прекрасната корица на Исмаил Инджеоглу. Пък дори не помня кога за последно съм чел книга с главен герой мой съименник, определено не е сред обичайните избори на писателите у нас. А какво по-привлекателно от приключенско четиво, което събира на едно място кривините на Македонския въпрос и мистериите на Древен Египет?

   Христо Лепоев е от онези военни герои, които искат само мир и нищо друго. Той е един от хилядите, които прекарват дълги години по бойните полета между Първата балканска и Първата световна война, получил е своите рани – и физически, и душевни, и се е оттеглил в родното си село, за което е мечтал в окопите. Но сблъсък със съседното село за едни ниви го изпраща на най-неочакваното възможно място – в кабинета на Александър Стамболийски, който има за него важна задача. Нищо по-малко от това да открие и убие самоук бомбаджия с прозвище Македонеца, който застрашава царя и крехкото спокойствие в държавата. При това опасният терорист не се намира наблизо, а чак в Александрия, където Лепоев го очакват смайващи приключения.

Колкото и луд да беше Христо. знаеше, че с политик не можеш да се разбереш като с човек.

   Пътят му се преплита с този на британеца Питър Грийн, който също е прекарал много време по бойните полета като лекар, а сега е в Египет, за да открие тайнствен древен ръкопис. Двамата са особена компания, доскорошни врагове от двете страни на фронта, а уменията на Грийн са особено нужни, защото Христо твърде често бива нараняван, неговата мисия изобщо не върви по план от самото начало. А когато се намесва и странен пророк, както и красива дама в беда, двамата неочаквани другари трябва да вземат много интересни решения. И гъби. Гъбите са от интересните им решения определено.

Нямаш работа тука, вика провидението, а Христо иска единствено да му счупи врата, макар в общия случай това да се смята за ход колкото смел, толкова и глупав.

   „Долината на щастливците“ е глътка свеж въздух в нашата литература – защото точно този тип приключенски истории са рядкост. Милен Миланов пише с овладяно умение, а всички факти, включително около влизането в една пирамида и добавящите още един пласт към действието бележки, са внимателно проверени. Образът на Лепоев е силен, има много хляб в него за евентуално продължение, като в никой случай не е герой тип Индиана Джоунс, дори обратното, той се бори както с множеството си съперници, така и с вътрешните си демони през цялата книга, и определено има нужда от доктор до себе си, за да го изправя на крака. Политическите крамоли в периода са фонът, който е добре да се знае, но почти не са засегнати кървавите им последствия, които описват в своите романи Христо Карастоянов („Една и съща нощ“, „Кукувича прежда“) и Милен Русков („Чамкория“) например. И все пак това е повече приключенски, малко хумористичен, не толкова исторически и драматичен роман. С две думи: Египет преди точно век – мошеници, келеши, тарикати и много опасности. И малко балкански интриги за цвят.