Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Харлан Коубън

Оригинално заглавие: Home, 2016.

Преводач: Богдан Русев

Корица: Стефан Касъров, мека.

Година на изданието: 2018

Страници: 392

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

Майрън не знаеше какво точно се надява да открие, но безцелното лутане беше голяма част от неговите така наречени детективни умения. Номерът не е да претърсваш щателно купата, за да намериш иглата, а наслуки да скачаш из различни купи, да вършееш гол и бос из тях и да се надяваш да се натъкнеш на някоя, ох, игла.  

   Де съм блял? Сериозно! По-рано, като откривах чудесни трилърови автори като Ю Несбьо, Джон Вердън, Лий Чайлд и други, имах някакво оправдание, не четях жанра изобщо, но три години по-късно да се окаже, че съм опущил един толкова добър като Харлан Коубън си е вече издънка. По изпитана рецепта попаднах насред дълга поредица, по-точно единадесетата книга за Майрън Болитар, но „Дом“ си е завършена от начало до край – а и дава обещания, че в десетте предишни са се случвали също изключителни събития.

 28936181._SY475_  Дружка на Болитар, бивш баскетболист, спортен агент и частен детектив, който тъкмо е решил да се кротне в лоното на щастлива любов, е един тип, който мога да определя много просто – Батман без бутафорията. Уин е богат, кръвожаден и безпощаден, когато е нужно някой да бъде наранен. Още началото на книгата убива трима души с бръснач, с което прикова неотклонно вниманието ми, а след това неговите неограничени възможности помагаха на Коубън да смазва с лекота темпото на сюжета. Болитар, от своя страна, има чудесно чувство за хумор и самоирония, а комбинацията между двамата е неудържима.

 29430007  Точно такава е нужна, за да се разплете един случай с десетгодишна давност. Тогава две момчета са били отвлечени, а разследването не е стигнало до никъде. Сега обаче едното се повявява, а в опита да го открият Уин и Болитар се сблъскват с безмилостен тип, който се занимава със сводничество и още един куп гадории. Следват престрелки, пушилки, заплахи и каквото се сетите, книгата просто лети, преди да поеме по криволиците на очакваните неочакваности.

  „Дом“ е чисто удоволствие – и не давам пълно пет на романа само защото искам да дам възможност на Харлан Коубън да ми достави още повече удоволствие с някоя друга негова книга. И не се съмнявайте, че бързо ще си набавя други негови и ще започна методично да ги чета, като успоредно ще препоръчвам на всеки, който като мен го е пропускал, да поправи тази си грешка.