Болка е тази книга. И усещах, че е такава, още като видях корицата, и едва ли щях да посегна към нея, но Ваня Майсторска пусна прекрасен отзив в групата „Какво четеш…“ и просто ме остави без избор. Понякога просто си длъжен да се потопиш в една болка, за да излекуваш поне малко своята.
„Дом“ на Камелия Кучер е топла, малко сантиментална книга, описваща живота на Франсоа Бернард. В духа на една друга книга на издателството, „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс, Кучер проследява нерадостното му детство. Баща му е пленен от чашката, майка му е враждебна, къщата им е батак, а липсата на храна и чисти, камо ли нови дрехи е норма, а не изключение. Но като всяко дете, Франсоа не осъзнава мизерията, преди да опознае нейната противоположност – той открива семейната обич и домашния уют в къщата на своя приятел Джейкъб. И макар да намира там втори дом, болката по това, което му е отказано, става негов постоянен спътник.
Същата вечер обаче Франсоа открива и любовта. Красивата алжирка Фатима утешава сълзите му и макар да е много по-голяма от него, тя му подава своята ръка. Той става близък с нея и нейния любим Саид, като малко по малко опознава трудностите на тяхната връзка, веригите на традициите, които те не могат да отхвърлят, влечението им към дома и към всичко, което осмисля живота и усещането им за идентичност.
Кучер проследява с много симпатия и съчувствие преживелиците на своя герой – той е силно съзерцателен, склонен към размишления и постоянно осмисляне на всичко, което му се случва – затова и първата част на книгата тече в спокойно и малко мудно русло, оцветена почти изцяло в невъзможната любов на детето към младото момиче. Но втората част, когато Франсоа най-сетне успява да събере сили и да напусне семейството си, да се премести в Париж и да поеме предизвикателството на Сорбоната, докато работи, за да се издържа… там вече действието полита. И тук Кучер вече може наистина ме спечели.
Защото порасналият Франсоа трябва да преоцени и дългогодишната си обич към момичето, което не може да има, и да да преосмисли болката от нейната загуба и по-късното му сближаване със Саид. Тук идват истинските уроци за любовта, приятелството и обичта към семейството – тогава, когато идва загубата, тогава, когато идва време за прошка.
„Дом“ е до голяма степен роман за прошката. А тя трябва да дойде както след много горчилка, така и след ясно осъзнаване и надмогване на болката. И Камелия Кучер успява да предаде своето красиво послание с умение, което не кореспондира с факта, че това е нейният дебютен роман. Личи си, че това е отлежала, осмислена книга. И е хубаво, че е изчакано да се превърне в пивко вино.
От същия автор
От същия жанр
