Оригинално заглавие: Bring Me the Head of Prince Charming (1991); If at Faust You Don't Succeed (1993); A Farce to Be Reckoned With (1995).

Преводач: Владимир Германов, Цвета Георгиева, Светлана Комогорова-Комата.

Корица: Твърда

Година на изданието: февруари 2016 г.

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Омагьосаните мечове се различават значително по своята ефикасност. Има (или е имало) Нечупливи мечове, и такива, които никога не се предават. Мечовете, които безпогрешно убиват опонентите си, са сравнително редки, макар че всеки оръжеен майстор се стреми да придаде на оръжията си именно това качество. Всепобеждаващите мечове се срещат от време на време, но това мощно оръжие обикновено надживява собственика си, който, след като не може да бъде победен в бой, най-често бива отровен от близък приятел, жена си или жената на близък приятел. Дори и с перфектен меч хората не напускат този свят живи.

239922  Има доволно количество класики, които не съм чел, когато им е било времето, и само изключително добро преиздание може да ме накара да посегна към тях. За пореден път издателство „Бард“ ме поставиха в невъзможност да откажа на изкушението – в солиден том с твърди корици и суперобложка с чудесна стилна илюстрация са събрани на едно място „Донеси ми главата на принца“, „Ако с Фауст не успееш“ и „Просто шеметен фарс“, три иконични хумористично-фентъзийни творби, описващи приключенията на демона Аззи. И съм сигурен, че мнозина са ги чели и ги имат в личните си библиотеки в пооръфани от четене и препрочитане копия, както е редно за удоволствие от този порядък.

— Доста неудобно се получи — отбеляза Аззи.
— Изумен съм — каза Фрике, — че изобщо можеш да повикаш каквото и да било със заклинание. Последният ми господар, демонът Тродеус, изобщо не можеше да прави заклинания в събота.
— А защо, според теб? — попита Аззи.
— Преди да стане демон е бил равин — обясни Фрике.

 61987  Склонен съм да си посипя главата с пепел за това, че съм понахвалил Патрулите на Лукяненко, дори съм ги имал за доста оригинални, а те всъщност видимо са силно повлияни от тази трилогия, да не кажа, че руснакът направо си е копирал на места, но нейсе, и онова е чудесна поредица, която ме е забавлявала доволно. Роджър Зелазни и Робърт Шекли правят точно това – забавляват с постоянно темпо, правейки си гаргара с приказки, легенди, с клишета, с всякакви знайни и незнайни истории. Всеки читател ще открива различни елементи според личните си вкусове, според количеството книги, които е прочел, преди да се бухне в тая чалната трилогия, за да открива тях и да се смее на воля с умението на двамата велики фантасти да ни забавляват.

Тя искаше да е богата и от нея да се страхуват всички — а служението на Църквата май бе добър начин да постигне точно това. Инак си беше достатъчно набожна, но набожността бе Влязла в сблъсък с нейната практичност, а последната ѝ подсказваше, че ѝ се дава възможност да получи веднага онова, което иска, а не да чака цяла вечност, докато папата се сети да я прати в някой по-голям манастир.

 A-Farce Истината е, че Шекли и Зелазни ме изненадаха на много нива. Безспорна енциклопедичност, тя трябва да бъде отбелязана, но и поднесена така, че да не тежи, да не се натрапва. Действието постоянно следва алогични посоки, спасения се появяват от нищото, а това, което при други автори би се приело като слабост, като пропуск, като небрежност може би, тук смело е изтипосано просто като хрумване, като щукнала мисъл, която някой от двамата просто е последвал, защото му се е сторила забавна. И наистина така се получава – постоянството, с което се сблъскват доброто и злото, е познато от безброй книги, то е константа, но шеметното забавление, което изковават Зелазни и Шекли от него, противопоставяйки своя злополучен главен герой Аззи на различни ангели и една красива вещица, която май си мени и нрава, не само козината, си заслужава да бъде последвано.

  Разбира се, хич няма да ви занимавам с подробности от сюжета, нито ще преразказвам какви завъртяни приключения лъкатушат из тия страници.  „Донеси ми главата на принца“„Ако с Фауст не успееш“ и „Просто шеметен фарс“ са безспорно нещо като светата троица на хумористичното фентъзи и съм щастлив, че ги прочетох, макар и в зрели години, сигурно като млад щяха да ми харесат още повече. Сега просто си правех и някои паралели примерно с Тери Пратчет, че и дори с един чудесен български автор – Калоян Захариев и неговата „Ех, магесническа му работа“.

    Важно е, че тия книги се преиздават у нас – те трябва да останат, да ги има.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.