Всеки роман на Хайнлайн е тържество на радостта от живота над традиционния морал. Онази радост, която идва от свободата, от любовта, от липсата на граници, на забрани, на глупави правила, създадени с цел покорство пред висшите инстанции. Героите на Робърт Хайнлайн сами по себе си са богоподобни хора – никой не може да им нареди какво да правят, никой не може да ги възпре да бъдат щастливи по свой си начин. Никой не може да ги възпре да бъдат себе си и да споделят това щастие с когото сами си решат.
Спомням си чудесната хармония, в която живееше Джубал Харшо в “Странник в странна страна” и която после сладурът Майк проектира в своята общност на свободни сексуално и умствено хора. Е, този чудесен промискуитет, освободен от всякакви идиотски задръжки, е в основата и на “Достатъчно време на любов”. И единствената реликва от старите (нашите) времена е Лазарус Лонг, последният от пръсналото се сред галактиката човечество, който си спомня времето, когато то още не е пътувало в космоса. Подобно на самия автор, героят му е израстнал в библейския пояс в САЩ, където религиозната ревност продължава да слага окови на човешките страсти. И Хайнлайн държи да покаже цялото безумие на тези примитивни ограничения.
“Достатъчно време за любов” е оформена като близо 800-странично книжно-музикално произведение, с отделни части с различно темпо, развиващи се с разнообразни герои (две от частите пък са само сатирични мисли), в различни времена и с цялостно различно внушение. Сексуалната свобода в противовес на лицемерния религиозен морал е базово условие за съществуването на човечеството изобщо и чрез героите си Хайнлайн защитава убедително тезата си. Знайно е, че книгите му се приемат възторжено от млади, хормонално необуздани читатели, но и на мен подобно разчупване на шаблона ми носи неустоимо удоволствие, дори възбуда от представата за един по-свободен, по-шарен, по-забавен свят, отхвърлил бремето на хилядолетия злобни забрани и откровено мизогенични религии.
Приключенията на Лазарус Лонг нямат край и Хайнлайн основателно не е поставил край на живота му в края на епоса. През хилядолетията той се подмладява неведнъж, захваща се с какво ли не, колонизира с рало в ръка планета след планета, правейки ги пригодни за човешки общества… и сетне изчезва в космическите дълбини, за да започне някъде начисто. Наследниците му са неизброими, а страстта му за живот, макар понякога поувяхнала, все пак се събужда отново и отново и той се втурва в нова посока. Той е недостижим за смъртта, но и неразбираем нерядко за околните – обикновен землянин, захвърлен сред безбрежните простори на времето и пространството. Той може да облагородява безлюдна долина с двете си ръце, да спасява роби от злостна участ, може да върти най-странния бизнес или да се осланя на винаги запазеното за него място на Старейшина на неговия род – първите, които напускат ефективно Земята, открили ключ за продължителността на живота.
Лазарус Лонг е самото човечество – странен, объркващ, често ирационален, но всъщност дълбоко разумен и основателен в постъпките си. Освободил се от оковите на религията, той позволява само за малко набитото в детството строго възпитание да води постъпките му и само той определя границите на позволеното и забраненото. Героините на Хайнлайн… леле-мале. Божествени, горди, достъпни и обсебващи, свободни от всякакви задръжки и така невинни в своята страст и разбиране на живота и законите на човешката природа.
Разбира се, че “Достатъчно време за любов” е шантава и противоречива книга, разбира се, че на места е убийствено наивна и дори твърде лигава за моя вкус. Но има нужда от такива книги, от тяхната рязко различна от общоприетата точка, от пресягането отвъд ограниченията, отвъд рамките. Да, на места – особено в края – и аз зяпвах с невярващ поглед и не можех да смеля какво прави Лазарус, върнал се в своето собствено минало и при своето собствено семейство, но… така е решил Хайнлайн и нямам намерение да го съдя ни най-малко.
“Достатъчно време за любов” е отдава изчерпана, не знам дали някога отново ще я видим възкресена.
Преводач на книгата е Васил Велчев, който поне за мен вече е Преводачът на Лукяненко, но и с Хайнлайн се е справил чудесно. С него си писахме за това колко неиздадени негови творби има още, а и колко е нелепо, че такива като “Достатъчно време за любов” нямат тираж и не се предвижда преиздаване. Но такива са реалностите. Засега.
