И друг път съм споменавал, че първата книга, за която си събрах пари от закуски във втори клас, беше „Юрски парк“ на Майкъл Крайтън. Дори не знам колко пъти съм я чел след това, но изданието направо се е разпаднало у нас. Затова и новината, че излиза ранен роман на Крайтън, отново свързан с палеонтологията, не може да ме остави безразличен – „Драконови зъби“ е приключенско-исторически разказ за двама от пионерите на тази смела наука: професорите Марш и Коуп, които се съревновават яростно в откриването на находища на фосили, а противопоставянето им стига дори до физически сблъсъци между тях и екипите им.
Крайтън проследява бурното лято на 1876 г., в което Марш и Коуп поемат с групи студенти на експедиции точно в разгара на поредна война с индианците. Договорите отново са нарушени, генерал Къстър скоро ще бъде разгромен, а конфликтът се разгаря все по-силно. Животът на никого не е в безопасност, а това определено не е идеята за хубаво лятно прекарване на богаташкото синче Уилям Джонсън, през образа на когото Крайтън описва събитията. Ленивият студент се хваща на бас, че ще прекара няколко месеца в Дивия Запад, вместо в скучната Европа, и… започва най-шеметното приключение в живота си, което ще го отведе в гранични градчета, в срещи с проститутки, сблъсъци с индианци и наемни убийци и какво ли още не. Но сред всичко това Джонсън, както си е редно, ще открие себе си и за какво си заслужава да залагаш кожата си.
Религията обяснява нещата, които човек не може да си обясни сам. Когато обаче видя нещо с очите си, а религията ми бърза да ме увери, че греша, че не съм видял каквото съм видял.. Не. Може пък вече да не съм квакер.
„Драконови зъби“ е многопосочен роман, в който самият Крайтън сякаш не е решил съвсем кое ще бъде фокус. От една страна е приключенската история за грингото, който малко по малко се ориентира какво се случва, започва да поема отговорност и в крайна сметка прави всичко по силите си да спаси ценното фосилно съкровище дори с постоянен риск за живота си. От друга, е романизирана история на първите десетилетия на палеонтологията, една от големите страсти на Крайтън, и документирано бурния сблъсък между Марш и Коуп, които над десетилетие враждуват открито, докато откриват и именуват десетки и стотици видове динозаври. На трето място е хроника на финалните акорди на завладяването на континента от белите – последните огнища на съпротива от страна на коренното население са потушавани от армията, а западната цивилизация устремно завзема техните територии. Не на последно място е описание на живота в малките погранични градчета, където няма шерифи и цари законът на джунглата. И всичко това събрано в едва 300 страници.
Не мисля, че романът може да се характеризира като уестърн, макар да има привидно необходимите данни за това. Просто е много различен от например “Бъчърс Кросинг” на Джон Уилямс и “Инцидентът в Туенти-Майл” на Треванян, да не говоря за класически творби като „Синовете на Великата мечка“ и „Винету“.
