Жанр: Фентъзи, Хорър

Издателство:

Автор: Дейкър Стокър

Корица: Мека

Година на изданието: 2010

Страници: 432

Време за четене: 4 минути

Nezzo:

“Хайде, хайде. Познавам ви много добре, не можете да ме измамите.

Да си вдигнат смело ръчичките всички, които са чели най-прочутият роман със зъбки. Не ме разбирате? Добре, добре, ще ви попитам по-правилно. Чели ли сте „Дракула” на Брам Стокър? Всички? Стига бе.

А какво ще кажете за съвсем новичкото продължение „Немъртвият”? Него четохте ли го? Е, ако сте, значи тази статия не е за вас, или пък не…

Още има мътилка в главата ми и някаква червена мъгла мотае се напред назад сред мозъчните ми кълба като пиян пират на кораб посред Тихия океан по време на лятна буря посред нощ. Май ви дойде много, а? Да си го кажем сериозно, какво е Дракула век и половина по-късно? Той е модернизиран, както и всички вампири в днешно време.

Влад Цепеш, който познавате, няма да намерите на тези страници, не си правете труда да го търсите. Той се е преродил за нов живот от двама коренно различни писатели, един наследник и един фен – най-просто казано. А именно – виновниците са Йън Холт, който казва, че е най-лудият жив фен на Дракула. А другият е един от наследниците на фамилията Стокър, Дейкър Стокър. Двамата се събират и казват – да правим продължение. И светът поставя ръце пред гърдите си, приплъзва крак и се покланя. Грационо моля, това е Графа.

Докато Брам го описва като чудовище, способно само да убива, Дейкър и Йън го описват като Божи пратеник, сега той е способен да обича и да се бори, да защитава, способен е да пие само колкото му е достатъчно и да спре да убива, тези които не са заслужили. Тези двама младоци са вкарали най-известният образ в калъп от 21-ви век. Забъркали са подправките сами и са го поръсили смело, за радост на обществото.

„Немъртвият” ще ви накара да обичате Дракула, но да го обичате така, както никога не сте го обичали. Той е красив, нежен, разбиращ, умен и смел. И преди всичко толкова страстен, че на места имах чувството, че ще започне да тече страст от страниците. Писателите са вкарали много образи, които е замислял самият Брам, но това ще разберете ако прочетете книгата. В края й има отделени около 30 страници за написването на цялата история.

Графиня Батори е другото чудо, което ще срещнете по тези страници. Тук тя е представена като кошмара, пратеника на дявола. Аз обаче успях да я харесам. Графинята преживяла всичко, върнала се да отмъсти за живота си. Да завладее света, да детронира Бог и да възтържествува царстването на проститутките, прокажениците, болните и всички останали изпаднали души. Тя е тук да сбъдне всички техни мечти и да смачка всеки християнин.

Толкова ще ви накарат да се привържете към Дракула, че ще ви се иска да закриете очи когато той на косъм се разминава със смъртта. И то не веднъж…

Ако още някой размахва ръчичка на последният чин, че не го е чел, да вземе да го направи! Една незабравима класика протяга дългата си ръка през вековете, за да ни разтърси и да ни напомни. Дракула се връща за реванш, посрещнете го.”

И все пак признавам, че колегата Бранимир превари този път.