През годините от създаването на Книголандия за тая важна дата съм писал и мрачни – през 2011 и 2012 г., и оптимистични материали – през 2013 и 2014 г. Тази година искам да напиша нещо лично – защото книгоиздаването, четенето, блогърстването, популяризацията и всичко книжно около ми все още са нещо лично и няма изгледи това да се промени. В този текст ще говоря за „Дракула“ на Брам Стокър, която излезе преди дни около годишнината от смъртта на автора – в шестата книга на създаденото Благой Иванов и мен издателство „Deja Book“ се събират повечето неща, в които вярвам и отстоявам. Намирам за безсмислено да пиша обичайно ревю за тази велика класика, която почти всеки е чел, макар и в издавания досега орязан и издържан в свободен преразказ вид. И все пак помня ясно как, дори и осакатена, тая книга ме ужаси като малък, но я четях ненаситно под завивката с фенерче, като не смеех да изляза по тъмно навън – мисля, че само „То“ на Стивън Кинг ми е вдъхвала подобен ужас.
Първо, държа да изкажа възхищението си от работата на преводача Слави Ганев, редактора Емануил Томов, коректорката Ганка Филиповска, дизайнера на корицата Христо Чуков и помогналия за дооформянето Стоян Атанасов, на печатница „Абагар“, а не на последно място и ще посоча с пръст виновника и координатора на цялата галимация Благой Иванов. Когато си ограден с отдадени професионалисти, е лесно – и вдъхновяващо. Месеци и месеци работа по различните звена, спорове, решения, обсъждания, бира, ром, уиски и смях… от всичко по много, само едно нещо нямаше – компромиси. И това ми харесва силно. Защото когато подготвяш нещо голямо и важно, отдаваш всичко – и времето, и енергията си, по малко от теб се откъсва и остава вградено във всяко отделно заглавие.
Слави Ганев дебютира с този превод, но го прави с гръм и трясък – не само години работа е вложил в него, не само е изчел и преровил тоновете научни изследвания върху Стокър и „Дракула“, за да изведе и 500-те бележки, които допълват текста… той е дишал с тази книга, влял е ритъма на сърцето си в нейната диаболична същност – и това си личи. Едновременно с това той разбираше нуждата от допълнителна работа, от включването на професионалист като Емануил Томов (който наскоро преведе „Светът на огън и лед“) – и двамата заедно направиха текста още по-добър. Задължително трябва да прочетете и предговора на Слави, в който описва съдбата на книгата и нейния автор, който е по-енигматичен от самия граф Дракула. За корицата каквото и да кажа, ще е малко, Чуков е изключителен и това се доказва както с този, така и с предишния негов дизайн на наша книга – „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс.
В допълненията ще откриете както отпадналата при публикуването на оригиналното издание (горе вдясно) първа глава, отгласи от която са останали тук-таме в основния текст (в бележките ще видите подробности), така и интересно кратко интервю със Стокър, дадено в края на XIX век. Това са детайлите, които всяка хубава книга заслужава, но толкова рядко има време и възможност към основния текст да доизградиш нещо допълнително, да добавиш нещо отгоре за читателя. А твърдата корица бе задължителният финален щрих – когато правиш класики, прави ги добре, прави ги така, че книгата да се чете и от следващото поколение: точно така постъпвам в момента с „Богат, беден“ на Ъруин Шоу, друга много важна книга от моята младост.
Вижте, каквото и да си говорим, книгоиздаването е на първо място страст и отдаденост. И на днешния празник искам да пожелая на всеки – дали в бранша или просто пленник на тая сладка лудост четенето, да има повод да реализира тази страст, да я въплъти в реални действия и предмети. Не мога да предам наистина вълнението да работиш по знакови книги – дали нови, дали класики, – и да имаш свободата да ги направиш по достоен начин така, че самият ти да ги сложиш с огромна гордост в библиотеката си. Всички усилия, лишения от сън, от личен живот, от свободно време си заслужават, когато виждаш един след друг читатели да снимат това, което си готвил толкова дълго, да му се радват и да ти дават ясен знак, че си го направил правилно, че не си спестил нищо от себе си, нищо от възможното да се направи.
На 23 април празнуваме световния ден на книгата и четенето – това изречение е безсмислено. Празнуваме всеки ден, с всеки избор на заглавие, с всяка препоръка за приятел, с всяко действие, което пряко или косвено е свързано с въображаемите светове, които по своя воля и с радост избираме да изследваме чрез мастилото и хартията. Аз празнувам с всяка книга, която минава през ръцете ми, а особено се радвам, когато е стойностна – тогава правя и невъзможното, за да се случи всичко перфектно около нея. Не винаги успявам, греша, уча се, понякога съм уморен, мрънкащ, сломен от трудности и препятствия, неизбежно е. Понякога губя, но колкото и да е банално, всяка загуба ме учи как да спечеля следващия път. След две седмици ставам на 30 години, перспектива, която по едно време ме ужасяваше, но сега я преглътнах – отвъд тоя вододел си мисля, че мога по-ясно да формулирам, че съм открил смисъла на своя живот и амбицията ми е проста: да правя по-добре това, което желая, а именно стойностни и важни книги. Компромиси ще има и ще бъдат правени, не се страхувам да правя крачка назад, за да мога да се засиля и да прескоча някоя пропаст – опитах с инат и биене на главата в стената, не се получи. Сега знам повече.
Спирам дотук. Извинявайте, че не написах ревю на „Дракула“, както направих за „Булото“, „Дивата природа“, „Кралят в жълто“, „Лятна детективска история с таралеж“ и „Прилив“. Други ще го направят, пък и иконичните книги нямат нужда от ревюта, а от читатели. Тази ще открие своите, спокоен съм. И горд.
От същите жанрове
