Навярно преди години щях да харесам повече книгата, но след „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон, “Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота” на Хендрик Хрун, “Странните талисмани на Артър Пепър” на Фейдра Патрик и др. май вече съм попретръпнал на книги, в които възрастни хора решават да вземат живота си в ръце и преживяват серия приключения, забавни или не чак толкова. „Дребната старица, която наруши всички правила“ влиза изцяло в категорията на забавните, защото Катарина Ингелман-Сундберг не се опитва и за миг да постави героите си пред реални изпитания или да ги нарани по някакъв начин. Всичко тече като в анимационна комедия: сцените са абсурдни, лошите – разбирай полицаите – са толкова наивни, че до края се лутат в пълно неразбиране какво се случва, а нашите герои се измъкват винаги с лекота, докато плановете им сработват почти безотказно. Вярно, проблеми ги преследват постоянно, но те са по-скоро временни затруднения, които магически се разрешават – примерно когато една пазарна количка със сериозни пари в нея се загубва, по случайност я открива синът на жена от същия старчески дом, от който нашите герои са избягали – и хоп, щом се оказват пак там, парите ги чакат да бъдат взети и използвани. Бива ли така? Но да не избързвам.
Главната героиня Марта Андерсон и нейните четирима приятели имат всички основания да негодуват от живота в старческия дом. Отговорничката за него в влюбена в собственика и двамата постоянно режат удоволствията на обитателите в името на икономиите. Храната става все по-лоша, забавленията са кът, а по едно време и започват да ги тъпчат с лекарства, които да държат възрастните хора замаяни и пасивни. Затова петимата пенсионери решават да избягат, като планът им е да извършат някое дръзко престъпление, да скрият парите и след кратък престой в затвора – където, гледали са документален филм, е много по-добре от старческия дом, – да си харчат заграбеното на воля.
Само дето след първия успешен удар, в който ограбват каса в луксозния хотел, в който са отседнали, им се услажда да живеят нашироко. И решават да продължат напред, а на прицела им са вече безценни картини от художествената галерия. Обирът отново е успешен, да не повярваш колко е слаба охраната на такива съкровища, а полицията и медиите смятат, че е планирано с години дело на ловки крадци. Следва искане за откуп, но от момента на получаването му нещата за пенсионерите се объркват, особено след като и картините изчезват.
Катарина Ингелман-Сундберг заплита няколко пъти нещата, но не се възползва от сюжетните възможности и с лекота позволява на пенсионерите да се справят с проблемите си, че дори и в затвора си откарват за кратко като в почивна станция. За съжаление „Дребната старица, която наруши всички правила“ си остава прекалено лек хумористичен роман, който няма дълбочината и иронията на книгите на Юносон или пък смазващото сатирично обвинение към шведското общество на Хендрик Хрун. Дочетох книгата насила и само защото нямах друга със себе си на плажа, още от средата повтарящите се сцени на измисляне на план, привеждане в действие и успех ми дойдоха в повече. Отново казвам – ако не бях чел вече споменатите, сигурно щях да се позасмея тук-таме. Но този роман просто не е достатъчно добър. Но пък какви корици са му нарисували в различните издания…
От същите жанрове
