Дронът вижда всички, но не и всичко

   В “Знам къде живееш”, първия издаден у нас трилър на Уни Линдел, се срещнахме с белязаната от среща с чудовище полицейска инспекторка Мариан Дале, която трябваше и да разкрива изоставени от всички други случаи, и да се справя със собствените си травми. В „Дронът“ нова поредица зловещи събития я предизвикват, но не по-малко сложни проблеми се вихрят и в личния ѝ живот, които неминуемо се отразяват и на разследването.

  Две убийства, извършени на едно и също място през пет години, и в двете убиецът нахлува в палатки, опънати в усамотени местности. Дале е убедена, че са дело на един и същи човек, налице са доста прилики, макар и една доста сериозна отлика. Точно тя всъщност отвежда към сърцевината на сюжета – Линдел не крие от читателя, че всъщност убийците са двама, като този от настоящето копира онзи отпреди пет години, с чието военно досие се е сдобил по случайност. Първото чудовище вече се е вихрил в далечни земи, но сега се е покрил добре и не очаква някой да се добере до него и да му поиска сметка за това, което е извършил там и после на родна земя. Но именно това, че някой се вдъхновява от него и копира последното му престъпление, отключва вратата към подновяване на старото разследване. Мариан Дале се втурва да търси истината, като този път тя ще ѝ струва свидна жертва. Едновременно с това едно дете, което живее в съседство, също ще се окаже на мушката, а използването на дронове позволява на престъпниците да контролират незабелязано всичко случващо се.

   Странното в този трилър е, че основният престъпник бе крайно небрежен – едно на ръка, че е някъде по спектъра и това бе вложено, макар и бегло, в потока на мислите му, но и второ, че не се криеше особено и полицията разполагаше с негово описание доста рано (макар да звучеше като средностатистически скандинавец, де). Дроновете бяха интересен нюанс, но не се оказаха ключови за нищичко в романа вън от чисто наблюдателните им възможности, а основното в книгата всъщност се въртеше между разпадащата се връзка между Дале и нейния любим, върху когото също са хвърлени подозрения. В общи линии „Дронът“ е прилично продължение на поредицата и бих чел и други от Уни Линдел.