Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов.
Дебютният роман на Васил Панайотов – „Убиец“, спечели едно от призовите места в анонимния конкурс на „Сиела“ преди няколко години – тогава точно бях започнал работа в издателството (винаги ще тая подозрението, че ме взеха, защото не смогваха с ръкописите, пък ако не друго, чета много :)) и бе една от малкото книги, по които работих, без да са мой личен избор. Книгата беше приета със смесени чувства, стилът на Васил е твърде прям за повечето читатели, а тематиката си беше особена. Честно казано, не очаквах да избере да продължи с нас – логично е един автор да търси място, където книгата му ще бъде подпомогната всячески. За моя изненада той постъпи много мъжки и ни даде ръкописа на втория си роман – не се среща често един автор да уважава издателя си, дори да не е твърде доволен от него. Признавам, започнах да го чета без особено очакване – когато една книга не се е получила, рядко опитваме втори път, пазарът е много динамичен и не дава място за грешки и поправки след това.
Само дето „Другата“ беше и е друг роман.
Роман, който показва едно съвсем различно, зряло и силно лице на същия този автор. Веднага усетих, че това е книгата, която е искал да напише, но не е можел да преодолее оня ръкопис, който бе отлежавал твърде дълги години и в крайна сметка все пак видя бял свят. Освободен от тая блокировка, Васил бе написал книга, която не можех да оставя и чийто край ме остави без дъх, недвусмислено и неметафорично – удар в стомаха са тия последни редове. Нямаше място за чудене дали тази книга ще се продава и прочие – когато имаш толкова добър роман в ръцете си, зарязваш сметките и просто правиш необходимото да излезе. За негова чест, авторът прие нашето предложение и си стиснахме ръцете. Последва многомесечна работа по книгата, която бе дошлифована вещо от Пепа Георгиева. Само ще спомена и че вариантите за корица бяха над двадесет, талантливата Фиделия Косева изпълни всичките ни прищевки – почнахме с човешки фигури, отражения, лица, какви ли не варианти, но в крайна сметка стигнахме до двете рози, символ на двете любови. Едната гори, другата процъфтява. Както често е в живота.
Доста изписах, пък за самата книга ни дума не съм казал още. Историята е стара като света, универсална в основата си, но със силно съвременно звучене. Мъж и жена, Стефан и Магда, работят заедно в един офис, а животът им тече кротко и нормално, грижат се за дъщеря си, връзват двата края, поели са си хомота и го теглят през живота. На съседното бюро до тях седи Емилия, невзрачна и затворена жена, която никой не би заподозрял в действия, които биха разбили едно семейство. Но една любов припламва, разгаря се и опожарява всичко по пътя си. Васил проследява как един мъж и една жена откриват път един към друг… и как щастието за едни е трагедия за други. Но сред тази любов Васил Панайотов прави щателна дисекция на нашето време и важните неща в него – любовта, работата, истината и верността. С присъщия си стил, в който играта на думи е част от наратива, той прямо и без заобикалки дълбае в нещата, които си струва да се говорят – и ако сам открих много съвпадения с мои лични преживелици, нямам съмнение, че всички ще открият подобни за себе си.
„Другата“ е роман за нашето време, за нашите любови, за нашите истини и лъжи, които позволяват да съществуваме заедно. Двe жeни, eдин мъж. И вcичĸo, ĸoeтo cи cтpyвa дa ce знae зa вpъзĸитe в нaши дни. Bacил Πaнaйoтoв вaди нa бял cвят откровения, ĸoитo ce cpaмyвaмe дa пpизнaeм пpeд ceбe cи. И cъм мy aдcĸи блaгoдapeн зa тoвa.
И наистина – апелирам. Моля ви. Не четете последната страница. Оставете този роман да влезе под кожата ви, да ви разкаже историята си така, както е написана, както е мислена, както е изстрадана. Васил Панайотов може да е грубоват на места, може да е натуралистичен, но това е истинско писане, без уговорки, самоцензура и нагласяне към очакването на масовата публика. Така пише един талант, който няма нужда от литературничене, за да впечатли читателя, няма нужда от самоцелни врътки и фрази, удобни за споделяне онлайн – всъщност имам две страници с цитати от книгата, но реших да не ги копирам тук, за да оставя всяка дума там, където ѝ е мястото. А именно където Васил я е поставил.
„Другата“ е роман, който ме впечатли по личен начин, както малко книги са успявали. Щастлив съм, че имам шанса да му дам път към книжарниците, пък натам присъдата е ваша. Но някак знам, че ще е положителна. И ще чакам следващия ръкопис от Васил Панайотов.
От същия жанр
