Следя името на Мери Кубика из каталозите от няколко години, но по ред причини издаването ѝ на български все не се случваше – до „Другата жена“, която се появи преди броени дни по книжарниците. История за няколко жени, оплетени в опасна примка, и един мъж, който не знае на кого да вярва. А резултатът е убийства, които подлудяват една малка и наглед безопасна общност.
Кубика движи действието основно през погледа на добрата съпруга Сейди, която е последвала неохотно своя мъж, когато той решава да избягат от Чикаго и да се преместят в къщата на наскоро починалата му сестра в Мейн. Там ги очаква бунтовната му племенничка Иможен, която точно е на годините да не допуска никой до себе си и има тайни, които грижливо пази. Очакванията да се грижат за нея, докато поне навърши пълнолетие, не сработват, мрачното момиче води свой живот и е в открит конфликт с новата си „майка“. А наблизо дебне още една, другата жена, която е в страстна любовна връзка със същия този семеен мъж – и малко по малко започва да жадува да притежава все по-голяма част от него. Убийството на съседка на новодомците намесва и полицията, а скоро вниманието на разследващите се фокусира именно върху тези пришълци в квартала и това, което те са донесли със себе си. И тайните започват да излизат една след друга наяве.
Всъщност още от самото начало се досетих за това, което Кубика крие – дори писах на приятел, който вече беше чел книгата, за да потвърди това ми подозрение. Той го направи и аз продължих вече само за да разбера как ще се завърти разкритието. И точно така, с лековерие, паднах в капана на Кубика – защото да, има един обрат, към който тя е оставила достатъчно следи, пък и всеки, който обича трилъри, би се досетил, но това далеч не беше всичко. Тя има още няколко коза и ги използва навреме – и успя да ме изненада, така че в крайна сметка „Другата жена“ определено ми допадна. Има си всички стандартни съставки за психологически трилър, но са използвани умело и на място. Надявам се и други нейни да бъдат издадени у нас.