Отдавна не се беше случвало нов роман на Стивън Кинг да бъде чакан с такова нетърпение – ясно е, че всеки се чака, разбира се, но за „Другият“ се натрупа допълнително нагнетяване, свързано с аурата, че е като на „стария“ Стивън Кинг. Тая любима мантра на отколешните му фенове, които сме си купували книгите му – нови или на старо – в ония славни деветдесетарски времена (е, аз май към началото на новото хилядолетие, но нейсе). Дебелината също обещаваще преживяване – над 600 страници, основани на стара мексиканска легенда за чудовище, което взима чужди образи и сее болка и смърт по пътя си.
Сюжетът се заплита бързо и ударно. Тери Мейтланд, един от градските любимци във Флинт Сити, треньор на местен детски отбор, е арестуван за невъобразимо жестоко убийство на дете. Няколко свидетели го уличават без капка съмнение, открити са цял куп улики, които няма как да грешат – и той е арестуван показно пред пълния стадион по време на важен мач. Семейството му е разбито, градът е настръхнал и иска линч, но очаквано, Мейтланд търси начини да се оневини и твърди, че в деня на убийството изобщо не е бил в града, а на друго събитие с приятели. За почуда те потвърждават, че са били с него, а скоро се появява и видеозапис, който категорично го оневинява. Някак един и същ човек е бил на две места едновременно – единият е присъствал на кротко литературно събитие, другият е извършил смайващо зверство. Или да го наричам направо Другия, нали?
Полицаите, извършили ареста, са в небрано лозе, кариерите им висят на косъм, но най-вече предизвикателството е към здравия им разум – имат всички необходими доказателства, но и защитата разполага със своите непреовержими възражения. Главоблъсканицата скоро ескалира след нови драматични и кървави събития, а сред тях се откроява сянката на нещо непонятно, нещо, което нарушава всичко, което знаят за света. Един от полицаите се оказва ангажиран дълбоко, защото е бил близък със семейството на Мейтланд – и макар помощта му да е отхвърлена, той се ангажира да се разрови във вероятности, в които отказва да повярва. Тук се намесват и един ловък и неуморим адвокат, и наследничката на Бил Ходжис от трилогията, започваща с „Мистър Мерцедес“ – Холи Гибни. Тя е странна и необщителна, но вече е имала сблъсък със свръхестественото и знае, че нищо не може да бъде отхвърлено. И ловът започва.
„Другият“ е типичен роман на Стивън Кинг, няма съмнение в това, толкова типичен, че през цялото време имах усещането, че вече съм го чел. И вероятно в това се таи и в крайна сметка смесеното ми, макар и положително чувство за него. Това вече сме го чели в куп книги на Кинг, при това обрисувано по-добре и по-зловещо. Другият, чудовището, ми беше бутафорен, при все всичките злини, които успя да причини, а самата механика на трагедия, събиране на отбор, който трябва да повярва в невъзможното олицетворение на ужаса и да се изправи срещу него и помощниците му, е до болка позната. Да, книгата се лее, героите са прекрасно обрисувани и задълбочени – все неща, които куп други, дори известни автори, не успяват да направят толкова добре, но все пак от Стивън Кинг искаме винаги малко повече. Защото толкова пъти ни е давал ТОЛКОВА повече от всички останали. Не е справедливо и го знам. Затова и в крайна сметка смятам, че това е добър роман на Краля – но не е от тези, които бих препрочел.
