След краткия ми флирт с кримито в „Убийство в метрото“ на Мейвис Дориъл Хей се завръщам в познатата територия на трилърите с един по-стар на Харлан Коубън – „Дръж се здраво“, който последва прочетените вече „Дом“, „Не се отказвай“ и „Остани“. Сюжетът е посветен на отношенията родители-деца и колко е трудно да намериш златната среда да дадеш свобода на бунтовните тийнейджъри, но и да си спокоен за тяхната сигурност. Двама родители вземат решението да следят своя син, който се е променил силно след самоубийството на свой съученик – и това, което откриват в компютъра му и с проследяване на телефона му, ги изпраща в големи бели.
Майк е отдаден лекар, който има син, запален по хокея – Адам, който внезапно се отказва от тази си страст след споменатата по-горе трагедия. Затваря се в себе си, а родителите започват да се чудят какво точно се случва в главата на момчето им, още повече че няма как да не се притесняват да не пропадне в същата бездна, погълнала неговия приятел. Затова си позволяват да инсталират на компютъра му проследяваща програма, а по-късно и да започнат да следят къде е по телефона му. Скоро разбират, че детето им ги лъже и прекарва време в квартал, където не бива да бъде. А пътем един откаченяк с военно минало, обединен с опустошена от войната душа жена, убиват безмилостно жени – а защо, е част от загадката, която ще започне да се разкрива постепенно. Всичко е навързано в страховит възел и най-големите кошмари на родителите ще се окажат реалност. А младенците – те никога не са изцяло невинни.
В „Дръж се здраво“ Коубън наистина ме задържа здраво, този път изобщо не можах да му хвана спатиите и той ме водеше уверено с ритъма, който сам задава. Ясно бе от самото начало, че онова самоубийство е ключ към всичко, но ролята на един клип за изнудване на прегрешил учител катализира истинското насилие. В крайна сметка обаче така и не дава отговор на въпроса колко свобода да отпуснеш на детето си – защото верен отговор няма.
