(Едно ревю, писано далеееч преди да задълбоча знанията си за атеизма и абсурдната религиозна вяра. Няма да го редактирам от чисто уважение към начина, по който съм прочел книгата тогава, но тепърва ще я препрочитам със сигурност.)
Възможно ли е да сте духовен и вярващ човек, но да нямате капка вяра в Бог или богове? Според Андре Конт-Спонвил в книгата „Духът на атеизма“ това е напълно възможно.
Да видим що е религия. Авторът пише: „Религията е всяка организирана съвкупност от вярвания и ритуали, свързани със свещени, свръхестествени или трансцедентални неща, и по-специално с един или повече богове, вярвания и ритуали, които обединяват в една и съща морална или духовна общност онези, които ги припознават и практикуват“. Туйто, ако вярващите трябваше да научат това наизуст, светът щеше да е пълен с атеисти.
Спонвил уместно критикува властващото в нашата част на света християнство. Според него нейната сила е само в едно – утешение при загуба на близък. Това тя прави чрез поредица от изкуствени ритуали – бдение, опело, молитва, които са само начин да се смекчи ужасът, да се очовечи и цивилизова. Религията обединява обществто с хоризонталните връзи на общата вяра и практики, и вертикално с Бог.
Спонвил е отделил цяла глава на доказването на липсата на Бог. Интересно прави разделяне между това да не вярваш в Бог и да вярваш, че няма Бог. Последното според него е именно духовен атеизъм – да вярваш в солидарността, обединението, търпимостта, изобщо да бъдеш пълноценна част от човешката общност.
Книгата ми бе трудна, признавам. Изчетох я насила, отне ми поне седмица, защото покрай нея изчетох още 3, които ме увличаха далеч повече. Аргументацията на автора е обширна, но лично мен ме объркваше със своята абстрактност. Но мисля, че може да допадне на всеки човек, който търси опора за себе си, но не иска да попада в блатото на религията.
Допълнение от 2012 г. – забележително е, че съм писал това ревю далеч преди наистина да осъзная какво зло е религията и да стана атеист, който хич не се срамува да защитава възгледите си.
Вж. „Делюзията Бог“ и „Най-великото шоу на Земята“ на Ричард Докинс.
От същите жанрове
