Изящна сатира, която не мога да повярвам, че е писана от българка, толкова космополитно, самоуверено, европейско звучи – и това ме радва силно. Ружа Лазарова, която ме впечатли с „Мавзолей“, този път с лекота отвежда на френска територия, закачва читателя като медальон между внушителните Жул и Жак, красящи снагата на младо момиче, и през техните очи и съзнания разказва трагикомична история за живота в големия град.
„Дълбоко е деколтето“ не е вулгарна и на йота, напротив, нежна и интелигентна книга е, която през нетрадиционната гледна точка описва как едно красиво, но комплексирано момиче идва в големия град, губи се сред улиците и студенината му, но неизбежно открива и чара и красотата му. Жул и Жак са герои със собствени, доста мъжествени характери, силни и слаби страни, които се развиват успоредно със своята собственичка – и далеч не само във физически смисъл. Те четат, спорят, мечтаят, вълнуват се от физическото, разиват връзка помежду си, която Лазарова описва с огромно въображение и оригинални сюжетни решения. Пречупвайки света през техния „поглед“, тя показва и недъзите, и предимствата на съвременния начин на живот – от университета до работата в офис, това модерно проклятие. И смехът, и тъгата са в едно неразривно цяло, както си е редно. Разочарова ме краят, няма да крия, но не искам да коментирам защо, сами ще си откриете това и ще прецените отношението си.
Мисля, че ако тази книга бе написана от някое от световните имена с опитен маркетингов екип зад гърба му, щеше да има шумен успех и милионни продажби – за съжаление реалностите са различни. И това, че Ружа Лазарова е решила да преработи и издаде книга, която вече е излизала преди 15 години, е чудесно решение, защото ми се чини, че в последните години-две българската литература си връща увереността, но почти изцяло е доминирана в публичността от мъжете. Докато глас като този на Лазарова заслужава да се чува повече и по-силно.
И за да съм пределно ясен – Бегбеде пасти да яде.
– –
Друго ревю на книгата има в „Аз чета“.