Отдавна книга на подобна тематика не ме бе впечатлявала толкова. Крис Андерсън наистина е успял да напише една безкрайно интересна и четивна книга, която на всичкото отгоре разкрива супер интересни неща за пазарите и продажбите в наши дни.
Що е туй “дълга опашка”? Представете си един списък с музикални изпълнители. При главата на динозавъра са най-хитовите, които продават милиони албуми. Те са и една ограничена бройка, а в историята досега са и били най-важните. Тъй като в един магазин има ограничена площ, там ще бъдат изложени тъкмо тази ограничена бройка “оборотни изпълнители”, което и ще насърчава още повече само тяхната продажба. И унификацията на вкусовете.
Само че онлайн търговията променя системата. С минимални разходи в един онлайн магазин могат да се продават хиляди други изпълнители – и тези от средна величина, и почтинапълно неизвестни формации. И ролята на главата е заличена от дължината на опашката – оказва се, че продажбите в нейното протежение (което е неограничено и никога не стига до 0) сумарно надминават хитовите изпълнители, колкото и нависоко да са те.
Просто, нали? Такъв е бизнесът на “иБей”, на “Гугъл” с рекламите, на “Амазон” с книгите – всички те печелят от нишови продукти, които нямат масова популярност, но са достатъчно много, за да сформират завидни продажби. Затова опашките стават все по-дълги и за всички тях има пазар.
Крис Андерсън развива изследването си пространно и с многобройни примери, откривайки правилото на “дългата опашка” къде ли не. Не ще ви преразказвам книгата, тя има сериозни достойнства и твърдо си заслужава прочита.