Сибир. Гоби. Хималаите. Концлагер. Глад. Жажда. Студ. Жега. 6500 км. Това е истинска история (колкото и невероятно да звучи, заради което си имам все пак някои съмнения). Да, знам, “Дългата разходка” = Стивън Кинг. Но тази дълга разходка е на Славомир Равич и е много, много по-сериозна.
Около 6500 км от сибирски концлагер, покрай езерото Байкал, през кошмарната пустиня Гоби, през склоновете на Тибет и Хималаите, та до бленуваната Индия. Седем души бягат от сибирски концлагер – четирима поляци, затворени с по 10-25-годишни присъди основно заради това, че са поляци – самият Славомир Равич, Зигмунд Маковски, Антон Палухович, Анастази Колеменос, един литовец – Захариюс Мархинковас, един югославянин – Евгени Заро и… американецът г-н Смит, обвинен в шпионска дейност, докато работел за създаването на московското метро. Изправени през безброй опасности, те успяват да се доберат до езерото Байкал и малко по малко да продължат на юг към заветната Индия. Преодоляват лютата сибирска зима, дават жертви сред безумния пек на пустинята Гоби, където стигат до ядене на змии и дъвчене на благословена кал, случайно оказали се на пътя им. А пред тях се извисяват Хималаите и макар местните навсякъде да са благосклонни към странните чужденци, пътят трябва да бъде извървян…
Истинска, толкова истинска книга. Да, има съмнения в реалността на извършения подвиг, но кой ли може да каже?! Лично аз смятам, че този величав поход се е случил наистина. Защо? Защото сред книгата липса характерното за художествения жанр философстване, отпускане в размисли, в анализиране на случването, на поставянето му в контекст, в движение към някаква цел. Тук имаме движение заради самото такова – прекосяването на Сибир изисква безкрайно криене и игра със смъртта и макар случайната среща с Кристина да изглежда нагласена, нейната смърт сред пясъците е най-логичното нещо.
Срещата с Йети в края не е фантастика, а както уместно коментира Златка Паскалева (добре позната преводачка на Патрик Нес, Дерек Ланди и други), чиято сестра – Богдана Паскалева – е превела чудесно “Дългата разходка”), подобна среща е напълно възможно да се материализира в помътнелите съзнания на тези свръхчовеци, достигнали предела на силите си. Подобна случка всъщност според мен засилва достоверността на книгата, а не я подлага на съмнение – всичко може да се случи на тези височини.
С една дума, “Дългата разходка” е приключенска книга в най-добрите традиции на жанра. Аз лично ще я подаря на баща ми, убеден съм, че ще я оцени.
От същия жанр
