Стивън Кинг ми е слабост от времето, когато погълнах “То” и после седмици наред заобикалях шахтите. Бях малък и бе лесно да си представя реещи се балони в тях…
Но времето си минава и както се пошегуваха в сериала “South park”, Кинг е способен да напише книга дори за лампа-убиец.
Дума Ки е райски остров в Мексиканския залив. Той е често посещаван от творци, които черпят вдъхновение там. Това търси и Едгар Фриймантъл, бивш индустриалец, който губи дясната си ръка, брака и живота си следствие на жесток инцидент. Мозъкът му също е засегнат, което води до пристъпи на ярост и проблеми с думите.
Както може да се очаква, островът крие загадка, свързана със смъртта на две момиченца и още няколко човека преди 80 години. Споменът се пази в другата къща на Дума Ки, която принадлежи на болна старица, обгрижвана от мъж на име Уайърман, загубил жена си и дъщеря си в един кошмарен ден.
Фриймантъл и Уайърман се сприятеляват, докато първият лекува физическите си и душевните рани. Странни сърбежи в липсващата му ръка го подтикват да рисува, което събужда неподозиран талант в него. Сюреалистичните му картини обаче имат сила. Могат да лекуват, могат и да убиват. Те имат власт над реалността.
Талантът му не остава незабелязан и Фриймантъл е подтикнат да направи изложба, докато заедно с приятеля си не започват да разкриват малко по малко какво се е случило на острова преди 80 години. Злото е в самия център на Дума Ки и има много общо със силата в картините. И има намерение да избие всички около художника…
Първо, трябва да отбележа чудесния превод на Адриян Лазаровски и Павел Боянов. Със сигурност ще видите ръката на първия в множеството музикални бележки под линия.
Второ, книгата според мен спокойно можеше да е с поне 200 страници по-къса и нямаше да загуби нищо. Кинг е цар на наратива, но в голяма част от книгата наистина не се случва нищо. Краят категорично е разочароващ, все пак злото под формата на порцеланова фигурка, каквито и страховити сили да владее, е малко смехотворно.
