Притежание и господство – нищо друго няма значение. земята ще бъде експлоатирана, докато всички дървета не започнат да растат в прави редици, седемте континента не станат собственост на трим души, а животните и птиците не преминат изцяло на изкуствено развъждане за храна.
Наградата „Пулицър“ за мен е сигурен ориентир за чудесна книга – „Дървесна история“ на Ричард Пауърс не прави изключение не само заради увлекателния си, поетичен език, но и със силното си екологично послание, което мога да сравня само с една от най-важните книги, публикувани някога: „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън. Както може да се досетите, това е история за дърветата, за тези древни обитатели на земята, които човечеството прави всичко по силите си да изсече – с което ще изсече и клона, на който седи, ще ме простите за елементарната метафора.
Всъщност в началото реших, че това не е роман, а сборник от различни истории, в центъра на които са не само дърветата, но и сложните човешки отношения. Типично по американски, Пауърс разказва мащабно, историите му обхващат десетилетия, всяка от тях те впримчва в себе си и съжаляваш, че е свършила – особено след като една приключи от нищото с електрически удар. Но всъщност точно тя запали искрата на истинския сюжет (добавяйки за мен ненужна, но полезна за по-широка публика мистика), в който се преплитат минало, настояще и бъдеще, реалност и дигитални светове, история и бизнес, идеали и крайности. В този величав като древно дърво роман се протягат към небето завладяващи клони-истории, които се преплитат една с друга, точно както една от героините открива, че под земята дърветата невидимо преплитат корените си, а с помощта на гъбите формират и единен организъм под цялата гора. Тук няма да откриете дарвиновата борба за оцеляване – обратното, ще видим и другата страна на еволюцията, а именно симбиозата.
Пауърс разказва с много обич и болка за дърветата, които са били истинските властници на планетата и преди, и след появата на животните. Част от историята му е как пренесени от човека зарази унищожават безкрайни древни гори като кестеновите, а на едничък оцелял кестен е посветена красивата традиция на едно семейство да го снима пак и пак. Един шанхайски бежанец от комунистите така и не успява да се адаптира истински към живота в Америка, но пък предадава на своите деца истински съкровища, които се превръщат и в символ на промяната. Друг разказ е за безпътния на младини Адам, който случайно открива път в живота чрез науката – и после се оказва въвлечен в много по-големи от него събития, които ще го обрекат на саможертва. А най-вълнуващата е за един участник в печално известния Станфордски затворнически експеримент (вижте “Ефектът Луцифер” на Филип Зимбардо), който по-късно става войник и оцелява при падане от самолет благодарение на едно дърво. В цивилния си живот той открива призванието си да засажда дървета, след като разбира, че безкрайните им редици, край които шофира, са само измама, скриваща погром в индустриални размери. Приличен на дърво пък е героят в инвалидна количка, който създава вълшебни компютърни светове – вдъхновен от няколко странни дървета, той поема на мисия да изобрети съвършения алтернативен свят – само за да открие, че хората можем да покварим всичко. Тук е и смелата изследователка, която обича дърветата повече от хората – нейната трагична история е наглед странична, но е свързващо звено до самия край.
Сега се сеща защо не е имала търпение да изследва природата. При нея липсва ясна драма, развитие, сблъсък на надежди и страхове. Само вечно разклоняващ се, заплетен сюжет, при който никога не успяваш да запомниш действащите лица.
Може би звучи объркващо това горе, всъщност има още действащи лица, но точно както е написал Пауърс в цитата, в един момент няма да успееш да ги запомниш (или както пише Ерве Льо Телие в „Аномалията“: Колко едновременни истории читателят би се съгласил да проследи?), затова и ще посъветвам просто да си водите като мен дребни бележки тук и там за първите истории, сетне нещата се подреждат от тях, те са корените, както е именувана тази част, и останалите растат отгоре им.
„Дървесна исторя“ е книга за обичта към природата, но и за човешката природа като нещо обособено и различно, сякаш сме се отдалечили толкова далеч от предците си, че сега ги считаме за врагове – Ричард Пауърс описва и най-красивото у човека, смелостта да се пожертва за принципите си, и най-долното, слепотата на алчността. Неговият сюжет лъкатуши между затрогващи семейни истории, тежки фамилни драми, любовна история, която се извисява високо в небето, и действия на екотерористи, които са добрите, но това, което гори в тях, ги прави опасни. 
Това е роман-предупреждение, от тези, които могат да постигнат повече от хиляда научни книги (казвам го със съжаление), но който успява да предаде и много вълнуващи знания за дървесния свят около нас, за които си нямах никаква представа – прав е Пауърс в повика си да възстановим скъсаната връзка с тази част от себе си, която фактически е създала планета, годна за живот от човека. В крайна сметка единственото, което този роман не може да ни даде, е отговор на въпроса можем ли да спасим света си от самите себе си…
Поздравления за превода на Деян Кючуков, книгата е била със сигурност предизвикателство, с което той се е справил – както винаги – блестящо.
От същия автор
От същите жанрове
