Не знам дали е от зодията ми или друга мистична причина, но обожавам симетрията (хех, това въведение ми е за урок, че някога съм вярвал дори в шашмотевини като астрологията – бел. от 2012 г.). Обичам да подреждам нещата около себе си, книгите, десктопа и какво ли още не. Затова и лесно се влюбих в страхотната книга на колегата-блогър Тихомир Димитров (https:////asktisho.wordpress.com/).
Авторът се е пресегнал, взел е четирима души изпод похлупака на културите им – швед, японка, египтянин и руснак, и ги е поставил пред един и същ избор. Всеки един от тях носи на гърба си типичните проблеми на обществото си, толкова различни, но общи като тежест. Всеки от тях решава да продаде душата си на Дявола за една седмица в замяна на решаване на житейска грижа.
Магията сработва и за четиримата, но за кратко, след което събитията стават по-лоши от преди. А не са прочели и дребния шрифт в договора… сега са им нужни много пари за малко време. Четиримата ще се справят по различен начин, но всички ще разрушат живота си. А наблиза Дяволът се смее…
Книгата е лека и увлекателна, построена в стройни последователни глави, напомни ми силно систематичността, с която Агата Кристи ни запознава с героите си и после ги избива в “Десет малки негърчета”. Авторът не се е отнесъл към възможния мистицизъм, а е съсредоточил вниманието си на лековерието, което е проклятие във всяка точка на земното кълбо.
Харесва ми какво е написано на корицата отзад: “Сложи си колана, защото ще друса. И никога не си продавай душата на Дявола. За нищо на света”.
От същия жанр
