Сандерсън! Бих чел всичко от този човек, дори и списъците му за покупки, сигурен съм, че и там сред баналните редове ще се промъкне някое магическо заклинание. „Душата на императора“ възрадва моята душа с оригиналната си дървена корица, която леко защипва дланта при четене. А историята отново носи този отпечатък оригиналност, който Сандерсън наложи като стандарт в романите си. Сигурно само от Кинг съм чел повече книги, вижте: „Пътят на кралете“ и „Сияйни слова“; „Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“, „Героят на времето“ и „Сплавта на закона“; „Ритматистът“; „Стоманеното сърце“, „Зарево“ и „Злочестие“; „Елантрис“; „Спиращия войната“; „Легион“… машина за книги е този човек, но във всяка, дори най-непретенциозната му, успява да разработи нещо уникално и интересно като магическа система. И тук е така.
В Империята на розата миналото е важно – и то се поддържа чрез магически печати, които преобразяват обикновените предмети в гениални творби на големи творци, „внушавайки“ им фалшива история. Същото се отнася до каквото се сетите – печатите са навсякъде, облагородяващи от прости маси до цели стаи, които се превръщат в нещо различно и красиво от опитни Фалшификатори – те въздействат на самите души на предметите, които имат „желания“ да са творби на изкуството, не просто функционални премети. Шай е най-добрата Фалшификаторка, която дори е успяла да създаде копия на своята собствена душа с различни умения, които тя използва при нужда – но на тези 130 странички Сандерсън подава твърде малко информация в тази посока, отворена е широко вратата за доразвиване на нейното минало.
Колкото и да е добра, Шай се оказва заловена в двореца при опит да подмени важен артефакт с негово съвършено копие. Вместо безмилостна екзекуция тя получава непосилна задача – за три месеца да създаде печат с душата на властващия император, който е бил наранен при покушение и е загубил ума си. Чрез този печат той отново ще придобие съзнание – но за да сработи номера, Шай трябва да опознае живота му като свой, до последния детайл, иначе съживеното тяло ще бъде с осакатен ум и душа. А това означава рухване на властта и хаос. Тя се заема със задачата, окована от печата на създание с подобни на нейните умения, но изкривени до степен да му е нужно да използва собствената ѝ кръв ден след ден. От една страна, тя трябва да опознае императора така, както сам той се е познавал, от друга, да измисли как да избяга въпреки абсурдните мерки за сигурност.
„Душата на императора“ се чете на един дъх. Странно, но Сандерсън щрихова много по-обемен свят, сякаш планът е бил за много по-сериозна книга, но се е задоволил с малка част от нея. Но тези пролуки всъщност ми харесаха – въображението ми допълваше или направо доизмисляше политическите крамоли, магическите проблеми, миналото на Шай и нейната мотивация. Ще приема тази новела като прелюдия към нещо голямо в един чудесен свят, който сам гради миналото си върху настоящето, и ще очаквам продължението.
